Оптимизмът се завърна в редиците на дилърите, а с това отново се изостри и желанието им да инвестират в по-рискови активи.
Тон за песен даде новият управител на Фед Жанет Йелън, която смутено – може би защото това е първото й публично явяване в новата роля, обясни, че не се предвижда скорошна промяна на политиката за финансово стимулиране на пазарите. С една дума, парите няма да намалеят скоро. ЕЦБ припя в същата тоналност. Опасността от генериране на инфлация все повече се отдалечава. От друга страна обаче, опасенията от дефлационни процеси в еврозоната могат да подтикнат банката да намали и без това безпрецедентно ниските лихви в зоната по едноседмичните и рефинансиращи операции от 0.25 до 0.15 процента. Повод за тези действия на двете водещи световни централни банки дадоха и данните за забавянето в растежа на Китай.
Казаното дотук обяснява повече от успешното пласиране през изтеклата седмица на нови облигационни емисии от редица страни, сред които са Турция, Русия, Словения.
Еуфорията не подмина и българските облигации. Те станаха по-търсени, цената им се повиши. Доходността им се понижи в резултат на обратнопропорционалната взаимовръзка между двата фактора.
Вече при 1.67% годишна доходност може да се сключи сделка с книжата, деноминирани в евро и с падеж юли 2017 година. Само допреди седмица те носеха 1.72% годишна възвръщаемост. Цената им добави нови 10 цента за една седмица и достигна 108.42 евро за 100 номинал.
И цените на вътрешните ни емисии отбелязаха ръст в резултат на засиленото търсене на тези книжа. При което положение доходността им намаля. Последно емитираната ни облигационна емисия с падеж след 10 години вече се търгува при 3.58% годишна доходност, а преди седмица търговията с тях ставаше при 3.62 процента. Книжата с остатъчен срок до падежа им от седем години пък се търгуват при 2.97%, срещу 3.03% преди седмица. ДЦК с падеж след пет години пък се договарят вече при 2.07%, а не при 2.12 процента. Държавните облигации с тригодишна остатъчна срочност вече се договарят при годишна доходност под 1.5 процента.
Участието на първичните ни дилъри на държавни ценни книжа на аукциона , проведен на 10 февруари от Българската народна банка, не беше от най-активните, но все пак беше достатъчно, за да може Министерството на финансите да пласира успешно книжата. Тогава бяха предложени 25 книжа с номинал 25 млн. евро, по които на всеки шест месеца ще изплаща 3% лихва на годишна база през следващите седем години. Подадените от дилърите поръчки бяха за 66.35 млн. евро, гарантиращи комфортния за министерството коефициент на покритие 2.65 пъти. Достигнатата средна цена на одобрените за продажба 25 млн. евро се установи на 100.37 евро за 100 номинал, осигуряващи 2.94% годишна доходност. Само да спомена, че седемгодишни испански и италиански държавни книжа се търгуват при съответно 2.7 и 2.8% годишна доходност.
Следващият аукцион в емисионния календар на Министерството на финансите ще се проведе след един месец. На 10 март централната ни банка ще приема предложения на първичните дилъри за предвидените за продажба облигации с номинална стойност 50 млн. лева. Те са с падеж през юли 2024 г. и от тях на междубанковия пазар вече циркулират първите реализирани на 15 януари книжа за 50 млн. лв. номинал.
Интерес към книжата определено ще има при продължаващата свръхликвидност на банковата ни система. Пари има и това е видно от относително ниските лихви по най-търгуваните овърнайт депозити. Депозит в евро може да се пласира при 0.1% на годишна база, а в долари при 0.15 процента. У нас стойността на индекса ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по еднодневните депозити на междубанков паричен пазар от началото на годината, е 0.04% годишно.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
