Открил съм 100 практични начина за употреба на вестник. От най-добрата постелка за чистене на риба, през незаменимото средство за миене на прозорци до пособие за разширяване на стягащи чепици. Ще издам наръчник, защото това вече е истинската стойност на вестниците. Други вестници (от вест – ясна и безпристрастна) просто вече няма.
Има стенвестници, агиттабла и сгънати на 32 транспаранти. Нещата, от които ни беше писнало 45 години, пак ни сполетяха, за да ни класират девет места по-напред от Северна Корея по свобода на словото. Вече никой не вика: „Верно е, бе, пише го у вестника“. Просто хората спряха да си дават парите за вестници, загърбвайки дори и 99-те им полезни приложения.
Но в природата празно няма. Интернет влезе, без да чука.
Преди дни стана ясно, че истинска армия от анонимни виртуални профили е мобилизирана да атакува с коментари и „мнения“ интернет пространството в полза на БСП. Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на столетницата. Става въпрос за типични интернет „тролове“ – профили, зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви. Коментарите обаче са синхронизирани, базират се стриктно на предварително разработени и сведени за употреба „опорни точки“ на БСП. Те са фокусирани върху скандала с Моника Станишева, политическия проект АБВ, отношенията с ДПС, данъчната политика.
Ужас, агитпропорговете и другите говорящи по екрани и страници глави ще останат гладни. Една от тях, Кутев, попаднал в небрано лозе, изстреля, че в БСП били виждали тролове само на кино. Какво кино бе, Кутев, кина от четвърт век няма, ако не броим моловете.
Но, да го оставим Кутев и троловете му да се оправят. Да погледнем по-отгоре и малко отстрани.
Тролът е свръхестествено същество, великан от камък, с очи от диаманти, за основно похапва хора с гарнитура от камъни. Той може да мести планини, да закрива слънцето. Да прави пролети в Северна Африка и Украйна, индустриален шпионаж, черен пиар и да клати банки. Като казах „банка“, един сайт – bgmamatiмай се казваше, за малко да събори една от тях.
Знаете ли колко просто ставало? Регистрираш се и почваш да постваш по някоя от присъщите на сайта теми, например „Искам бебе“ или „Да не видя бебе“. Правиш сто поста и автоматично администраторът ти дава право да агитираш епистоларно и по други, неприсъщи теми. Вече си известен, имаш това право. И като запопържаш банки, топлофикации, политици. Ставаш чепка, около която увисва тежък грозд от непотвърдености, неистини, хули и клевети. Кой и как да смогне да ти отговори? Ако някой разбере, че бълваш под различни профили от един и същ интернет адрес (IP), купуваш си няколко флашки и продължаваш да бълваш.
Това е вече пълната свобода на словото. Можеш дори да си правиш виртуални диалози и дискусии сам със себе си.
Това, политическото тролване е най-страшното. Не стига, че във всеки два вестника четеш две истини, не стига, че социолозите се различават помежду си с такъв марж, че да се чудиш социалното поле на изследването им орат ли го, или го взривяват, ами сега и тролове.
На маймуни ни направиха тези гномчета, политиците. За да може да се погнусим от тях до край и когато дойдат избори, да си кажем: „Ми то няма за кого да гласувам, всички са маскари“. И тогава гномчетата да подюрят твърдите и платените параелекторати и да ни видят сметката.
Сметката, която продължаваме да плащаме все така тъпо и упорито.
Социолозите му викат на това „Избор без избор“.
Чавдар Цолов, горски
