Работна група от юристи на Комисията за финансов надзор пише новия закон за бързите кредити, научи „БАНКЕРЪ“ от два независими източника. Те споменаха, че шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев лично е натоварил председателя на КФН Стоян Мавродиев да изготви проекта.
Работата протича при пълна секретност. Дори и хора от ръководството на комисията не знаят над какво се умува.
Според неофициалната информация компаниите за бързи кредити ще станат поднадзорни на КФН. За целта обаче ще трябва да се промени структурата на комисията. Засега не е ясно дали ще има нов, четвърти заместник, на Мавродиев, който да надзирава регистрираните към момента 126 фирми. Към него трябвало да има поне десетина човека, които реално да осъществяват дейността.
Според слухове Мавродиев искал това звено да е прикачено лично към него, за да се икономиса един скъп щат.
Трябвало да се увеличи и бюджетът на КФН. За момента не било ясно откъде ще дойдат парите. Единият вариант е да се търсят резерви в бюджета. Другият, по-лесен, но и по конфликтен, бил средствата да са за сметка на бюджета на БНБ. Отдавна се знае, че управителят на Централната банка и шефът на КФН са в изключително добри отношения.
Това, което е ясно до момента, че след приемането на закона ще има шестмесечен гратисен период фирмите за бързи кредити да отговорят на изискванията в него. Смята се, че това време ще им бъде достатъчно, за да се лицензират и да влязат в новите нормативи.
Проблемът с компаниите за бързи заеми, или т. нар. лихвари, стана особено болезнен през последната година и половина. Оказа се, че немалко хора, които заради невъзможност да вземат заем от банка или да се сдобият с кредитна карта, са потърсили и получили финансиране от фирмите за бързо кредитиране. Но по цена, която е непосилна, ако заемът не бъде погасен в рамките на един месец. Защото годишните лихви, такси и комисиони по този вид финансиране в повечето случаи се движат между 300 и 600% годишно.Освен това хората, взели такива кредити в размер под 400 лв., не се ползват с каквато и да е правна защита, защото този тип заеми не попадат в обхвата на Закона за потребителския кредит. Ето защо една от предложените промени в него е да отпадне долната граница от 400 лв. за заемите за граждани. По този начин лихварските кредити ще трябва да отговарят на всички законови изисквания, на които се подчиняват банковите заеми за населението.
Другите идеи са да се увеличи минимално изискуемият капитал за дружествата, занимаващи се с кредитиране. В момента неговият размер е уреден с Наредба № 25 на БНБ. Според нея фирмите, които по занятие отпускат заеми, трябва по всяко време да притежават капитал от 250 хил. лева. Някои депутати от управляващото мнозинство са на мнение, че този минимален капитал трябва да бъде значително увеличен, за да не може на пазара да се настанява всеки, който е успял да задели някакви пари с неясен произход и да ги върти и дори да ги легализира чрез лихварски операции. Обсъждат са идеи минималният капитал да е 5 млн. лв. и към фирмите да има изисквания за акционерите и произхода на средствата им, подобно на тези, каквито са към банките. Освен това ще бъде въведено задължително лицензиране на всички фирми, които искат да отпускат заеми. Отсега е ясно, че при подобни критерии от 126 компании на пазара едва ли ще останат повече от една две дузини. Казано по друг начин, с въвеждането на лицензирането пазарът ще бъде разчистен.
Това обаче по никакъв начин няма да реши проблемите на длъжниците, задъхващи се под бремето на чудовищните лихви. Защото дори и десет дружества да останат на пазара, те отново ще могат дават заеми при огромни лихви – напълно правомерно и в съответствие с всички изисквания както на Закона за потребителския кредит, така и на подготвяния закон срещу лихварството.
Решението на проблемите на хилядите граждани, които по една или друга причина са попаднали в капана на високите лихви, не е в увеличението на капитала на лихварите или в създаването на куп изисквания по отношение на информацията, която клиентите им трябва да получават. Когато си притиснат до стената за пари, вземаш и не четеш никакви условия. Елегантно решение в този смисъл предлага председателят на Сметната палата Валери Димитров. Според него трябва да бъде въведен таван за цената на всички заеми за граждани и всеки доход от кредит, който надвишава този таван, да се смята за незаконен. С други думи, длъжникът да не е длъжен да плаща по-висока цена по кредита над законоустановената.
Съзнателно говорим за цена, защото освен лихвата в нея се включват всякакви възможни такси и комисиони, които кредиторите могат да ползват, за да заобиколят евентуално ограничение в лихвите. Другият важен момент е, че установяването дали една, или друга фирма е нарушила определения таван, трябва да става с решения на надзорния орган – без значение дали това ще е КФН, или Комисията за защита на потребителите. И тези решения да са в сила, докато кредиторът не ги събори в съда. Това ще освободи гражданите от принудата да водят скъпи и продължителни дела срещу лихварите. Но ще натовари компаниите за бързите кредити с разходите и загубата на време да доказват, че надзираващият дейността им орган не е бил прав. А пък дали тези усилия ще са оправдани, вече ще решава съдът.
