За периода 2014-2025 г. страната ни ще вложи между 11.7 до 12.2 млрд. лева по Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията на Република България. Грубо сметнато това прави по един милиард лева годишни капиталови разходи за инвестиции в тази сфера, каза председателят на Националния комитет за подобряване водоснабдяването на България (НКПВБ) Ганчо Хитров.
"Инвестиции в този размер са фантастично големи и нереални при положение, че страната ни към момента разполага със 75 хил. км. водопроводна и 25 хил. км. канализационна мрежа. При по-добър план и прецизиране на разходите тази сума може да намалее с 35 до 40 на сто", разясни Хитров.
Ако държавата предвиди подобни високи разходи с пари, които и без това няма, ще трябва да разчита на помощи от Европейския съюз и минимални държавни и общински субсидии. Все пак харченето на толкова високи суми неминуемо ще доведе до повишаване на цената на водата, според НКПВБ.
Загубите на вода в България по преносната инфраструктурна система е в много лошо състояние, спрямо Западните Европейски норми, според които над 17% течове по тръбите се счита за критично. У нас данните показват, че загубите на вода по тръбите са между 60 и 65 %, а в София малко под 60 на сто. За справка в Париж по тръбите се губят 12 %, в Лондон – 11, в Но Йорк – 10.5, а в Хамбург и Виена едва 7.5 и 3 процента.
"Загубите на вода и опитите да се намалят течовете трябва да се разглежда като стратергически резерв. Ако се повиши ефективността ще се намери решение за увеличаващите се нужди от прясна вода за населението", допълни Ганчо Хитров. Към момента годишното количество питейна вода нужна за населението на страната е 1.3 млрд. кубически. метра вода, а загубите по мрежата се изчисляват на около 750 – 800 млн. кубически. метра.
Според председателят на Националния комитет по подобряване на водоснабдяването у нас е непонятно как в Стратегията за периода до 2035 г. се изчислява, че потреблението на питейна вода у нас ще се увеличи три пъти до 3.34 млрд. кубически метра. Тези прогнози няма как да се верни, при положение, че населението на страната намалява, миграцията се увеличава, а индустрията ползва все по-малко питейна вода за своите нужди спрямо времето от преди 20-25 години, заяви инженерът.
От Комитета разясниха, че към момента няма действаща стратегия, която да показва състоянието на водопроводната система в страната. По този начин не е ясно колко километра водна инфраструктура е подновена, какъв е експлоатационният срок на подменените тръби и кога пак ще се наложи следваща им подмяна.
Петър Петров
