За да получат точна и квалифицирана диагностика, онкоболните в България чакат с месеци. В страната работят само два петскенера, които се намират в университетските болници “Александровска” в София и “Света Марина” във Варна. Опашките от раковоболни пациенти са огромни, а по думите на националния консултант по онкология проф. Ирена Костадинова в половината от случаите отлагането на лечението може да се окаже фатално. Най-големият проблем е, че петскенерите работят с изотопи, които до неотдавна се внасяха от Унгария и Австрия, и това забавяше изследванията. Въпросният реактив се прави в циклотронни комплекси. Първият циклотрон заработи точно преди около година в “Света Марина”, но той е малък и обслужва само нуждите на черноморския град, тъй като произвежданите от него изотопи по-бързо се разпадат и не могат да бъдат закарани надалече.
Хубав или лош,
появата му бе приета твърде резервирано
от специалистите в онкологичното лечение. Варненската болница плати за доставка и монтаж на предложения от “Молекюлар Солушънс България” апарат 5.52 млн. лв. с ДДС, а според изчисления на Българската асоциация по радиология обичайната цена на “бейби циклотроните” е около 2 млн. лева. Ескперти посочват, че закупеният канадски апарат Dose-on-Demand Biomarker Generator System е с изключително ограничени възможности, тъй като може да произвежда едва 12 дози консуматив за 10 часа. Което пък реално не позволява през петскенера да преминат повече от 12-13 пациенти дневно и така онкоапаратурата работи с половината си капацитет. Отделно поддръжката с консумативи и реактиви излиза над 1 млн. лв. годишно. Калкулацията показва, че изследване на пациент с тази машина струва около 550 лв., а ако препаратът се произвежда у нас от голям циклотрон, една пациентска доза би струвала около 6 лева.
Паралелно с това на “циклотронната сцена” са появи турската Компания Eczacibasi-Monrol Nuclear Products Industry and Trade, която инвестира повече от 4 млн. евро в изграждането на
циклотронен център в кв. “Филиповци”
в София. Компанията, представлявана у нас от “Монрол България”, притежава 14 подобни комплекса. Произвежданото от нея контрастно вещество за петскенерите е т. нар. флуородеоксиглюкоза, която дава възможност най-точно да се определи местоположението на наличните ракови клетки в организма. В лабораторията си “Монрол” ще произвежда и други продукти, предназначени за мозъчна, щитовидна и костна сцинтиграфия, ангиосцинтиграфия, и ангиокардиосцинтиграфия.
Логично, целта на турските инвеститори е да покриват главно столичния пазар. Животът на един изотоп е само няколко часа, през които той трябва да се транспортира и да се използва. Поради тази причина още през 2011-а здравното ведомство искаше чрез публично-частно партньорство да изгради циклотрон за производството на изотопи в “Александровска болница”, но конкурсът се провали заради съмнения, че е нагласен в полза на “Софарма”, която бе оторозирана да работи с лиценза на “Дженерал Електрик”.
С това обаче екшънът около циклотрона в “Александровска” съвсем не приключи. През септември 2013-а болницата обяви нова поръчка за доставка и инсталация на циклотронен комплекс, който да е с капацитет от минимум 12 пациентски дози с активност 10 работни часа. Процедурата, която също е на стойност 5 млн. лв. без ДДС,
бе спирана два пъти заради обжалване
в Комисията за защита на конкуренцията именно от страна на “Монрол България”. От компанията обвиниха ръководството на “Александровска”, че буквално е “преписало” техническата документация на “Света Марина”, за да се сдобие с още един нефункционален апарат Dose-on-Demand Biomarker Generator System.Жалбоподателите изтъкнаха, че техническите спецификации на апарата и предметът на поръчката са дискриминационни. Те се мотивираха също така, че е крайно ненужно, икономически неизгодно и непрактично с един произвоствен цикъл да се получава само по една клиентска доза, какъвто е капацитетът на канадската машина. При все това КЗК остави жалбата без уважение и търгът продължи, като в момента се очаква резултатът от него.
Междувременно се появи още една заявка. Учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН настояха държавата да подпомогне техен проект за изграждане на национален циклотронен център. По думите на академиците те са събрали необходимата сума от около 5 млн. щ. долара за закупуването на апарата, но се нуждаели от около 16 млн. лв., за да изградят самия комплекс. От БАН искат въпросните пари да им бъдат дадени като банков кредит, който държавата да обезпечава през първите пет години. Според директора на ядрения институт доц. Димитър Тонев, ако се изгради такъв център, разходите за онкологични изследвания ще се намалят до 8-10 пъти.
БАН няма намерение да печели
от цялата работа, цените ще са ниски, а минималната надценка ще се използва единствено за погасяване на заема. Освен това циклотронът ще има капацитета да обслужва общо 8 петскенера и при това да произвежда широка гама от изотопи. Учените добавиха, че няма икономическа изгода всяка болница с петскенер да разполага със собствен минициклотрон, тъй като апаратът струва 5 млн. лв. и не може да произвежда много радиофармацевтици.
Някои от доводите на представителите на академията изглеждат напълно логични, но с исканите от тях пари реално могат да се построят поне два циклотронни комплекса. Малко известен факт е, че през септември 2013-а Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика обяви обществена поръчка за изработка, доставка, монтаж, пускане в експлоатация и гаранционно обслужване на циклотрон и съпътстващото му спомагателно оборудване. Единственият допуснат до отварянето на ценовото предложение участник – “Циклотрон Инженеринг”,
предложи оферта от 5.98 млн. щ. долара
без ДДС. Само че от името на възложителя доц. Тонев прекрати търга с мотива, че цената надвишава наличния им финансов ресурс. “Циклотрон Инженеринг” обжалва решението пред КЗК, обяснявайки, че в офертата им е включено и сервизно обслужване за допълнителни три години на стойност 480 000 долара. От документацията по преписката става ясно също така, че институтът е предвидил за поръчката 5 млн. щ. долара, 2 млн. от които са дарение от “АЕЦ Козлодуй”, а останалите са по договор с американската “Бател Енерджи Алайнс”, която до края на 2015-а дължи 3 млн. за върнато в Русия необлъчено в изследователския реактор IRT-2000 ядрено гориво.
Но това е само едната страна на монетата. Другата е, че за да продаваш изотопи, се нуждаеш от лиценз за производител на лекарствени средства и от лиценз за търговия с тях. Необходими са и редица други разрешителни и допълнителна техника, които костват много пари и отнемат поне няколко години. Така че, преди да се хвърлят нови милиони за нещо, което вече се произвежда, на кантара трябва да се поставят всички плюсове и минуси.