Лекарственият пазар напоследък е като холивудски екшън, в който държавата, аптекарите, болниците, производителите и търговците изстрелват огромно количество патрони, за да бранят интересите си. В резултат от внезапно (и излишно) създадения нормативен хаос никой, дори най-авторитетните здравни експерти, хал хабер си няма дали медикаментите у нас поевтиняват, или цената им необратимо скача. Всички замесени в лекарствената ценова политика институции се надпреварват да изпращат в публичното пространство крайно противоречиви сигнали, предизвикващи нелечимо с каквито и да било хапове главоболие.
Например, ако се доверим на казаното от председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране – проф. Татяна Бенишева, излиза, че страната ни е световен ценови рекордьор с намалените само в рамките на година ставки на 840 медикаменти.
Премиерът Пламен Орешарски явно не приема тази статистика за чиста монета, в противен случай едва ли щеше да предлага драстичния пакет от мерки за "оптимизиране" на лекарствената политика. Те целят да ударят главно болниците, които досега щедро харчеха от обществения ресурс на здравната каса, както и лекарите, за които корпоративният интерес стои над здравето на пациентите им. В този контекст вицепремиерът Даниела Бобева загатна, че се обмисля въвеждането и на електронни търгове за лекарства. В условията на европейски референтни цени с подобни хватки обаче рискуваме да постигнем обратен ефект и да разгневим големите производители. Те като нищо ще изтеглят продуктите си от нашия незначителен пазар, защото не могат да си позволят лукса да губят милиарди от продажбите си в Германия или Великобритания.
Същият пагубен пазарен ефект –
дефицит на определени лекарства
и протестиращи засегнати пациенти, може да бъде постигнат благодарение на "любезната намеса" на Министерството на здравеопазването. Ведомството е подготвило нова тарифа за лицензионните такси, които се събират по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Ако тя бъде приета, най-разпространените и използвани лекарства, които се предлагат за свободна продажба, вероятно ще поскъпнат драстично. Става дума за обезболяващите, противогрипните и противовъзпалителните хапчета и препарати, които досега държаха най-ниска цена. Ключовата и най-често споменаваната дума в редактирания документ е "увеличение". То засяга тарифите за регистрация на нови лекарства, които скачат между 500 и 4000 лева. За годишното поддържане на лиценза се предлага нова такса от 1000 лв. вместо досегашната от 250 лева. Увеличават се ставките за оценка на документация, като се предвижда тази за разрешаване на клинични изпитвания да стане почти двойна. Производителите ще плащат повече и за инспекциите, на които подлежат, както и за всевъзможните услуги по ценовата политика и реимбурсирането на продуктите им. И не на последно място, фармакомпаниите вече ще се ръсят за обучителни материали по лекарствена безопасност, както и за директни рекламни послания към медицинските специалисти.
Според изчисленията на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) по споменатите тарифи големите местни производители ще бъдат принудени
да отделят от бюджетите си по 2-3 млн. лв.
годишно само за такси. Логично това ще доведе и до немалъко увеличение на цените на медикаментите. Освен масовите евтини лекарства най-сериозно ще бъдат засегнати илачите за редки болести, имащи незначителен пазарен оборот. Другият възможен сценарий за производителите е да съкращават работни места. В българските фармацевтични фирми днес работят към 10 хиляди души. От асоциацията, в която членуват "Софарма", "Актавис", "Фармахим Холдинг", "Антибиотик-Разград", "Балканфарма", "Тева Фармасютикълс", и други големи компании недоумяват защо правителството "на думи" изразява намерения да създаде благоприятна среда за стопанска дейност, а в същото време увеличава административната и финансовата тежест върху производителите на лекарства? По добре познатия и характерен предимно за управленските похвати на нашенските министерства сценарий производителите нито са участвали при изготвянето на проекта за тарифата, нито е потърсено мнението им за промените в нея. За сметка на това от здравното министерство незнайно защо твърдят, че промяната в таксите няма да повлияе на цените. Може би се подготвя ново административно "замразяване" на свободния пазар?
Да припомним, че през април 2014-а изтича едногодишният срок на действие на прословутата Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. С нея на аптекарите беше забранено за 12 месеца да продават 2230 медикамента без рецепта, с по-голяма надценка, отколкото е процентът на натрупаната инфлация, а други 500 продукта, които се продават с рецепта, но не се заплащат от здравната каса, пък бяха обвързани с най-ниската референтна стойност в 12 държави от Евросъюза. "Тихата" война срещу производителите съвсем не доведе до търсения ефект – намаление на ставките и доволни потребители, а по-скоро
около 200 продукта внезапно изчезнаха
По думите на председателя на фармацевтичната колегия в Бургас – Тошко Йотов, регулация на лекарствения пазар е необходима, тъй като от взетите досега мерки реално няма никаква полза. Според него действащата ценова политика е много контрастна, а безспирният износ на медикаменти оголва пазара в страната. "Наблюдава се една трайна тенденция – цената на лекарствата с рецепта пада рязко надолу, а на тези без рецепта – скача в пъти нагоре. На пазара има фирми, които свалят цените на медикаментите с рецепта с над 60 процента. Докато тези на свободна продажба се повишиха със 100-200% в рамките на година", посочва Йотов.
Това може би е доказателство, че универсален модел за ценови контрол няма, а трябва да се подхожда индивидуално към всеки производител, дистрибутор или търговец на едро. Както и да се използват всички възможни механизми за увеличаване на конкуренцията. Толкова обсъжданите напоследък "паралелни" търговци съобщиха, че са започнали процедури по регистрация на десет медикамента за инфекциозни и кардиологични заболявания, които ще се появят в аптеките на цени с 10-15% по-ниски от сегашните. Очевидно паралелната търговия може да бъде не само бизнес, но и полза за обществото – ако не само се изнася, но и се внася. Досега по тази линия у нас се продаваха едва четири лекарства, внос от Гърция, Франция и Румъния, а навън официално потеглят над 40 вида хапчета за ревматологични заболявания, високо кръвно и успокоителни. Явно подготвяната силова държавна регулация в случая ще изиграе своята положителна роля и ще накара паралелния бизнес "да се размърда".
