Външният държавен дълг на Украйна в момента надхвърля 140 милиарда долара(над 137 млрд преди Коледа 2013 г.) и представлява сума, равна на 80% от БВП. Валутните резерви на страната обаче са далеч под санитарния минимум – едва 17 милиарда долара и продължават да се топят като снежна топка през юли. Възниква въпросът кой – и как, за сметка на кого и при какви условия ще плаща по досегашните – и по бъдещите украински чекове?
Според Transparency International, Украйна е най-корумпираната страна в Европа, класирана на 144-то място в световен мащаб заедно с Камерун, Нигерия, Иран и Централна Африканска република, което означава че може би наливането на пари в тази държава ще напомня повече на наливане на вода в пясъка.
Но още по трагична е дребната математика по фискалните нужди на Украйна за 2014-2016 г.г.:
– 12.90 милиарда долара в украинския дълг облигации с падеж до края на следващата година, в допълнение към 1.81 млрд долара в сметките за първият месец и половина за доставен природен газ за 2014 г., дължими веднага в Русия.
– допълнителна дълг с падеж през 2016 г. в размер на още 19 милиарда долара. Тази цифра не включва плащането по доставен газ за икономиката и бита от минали години, който не е платен и досега – но върху него се трупат лихви и това го прави на практика неплатим освен чрез суап по белоруски образец от типа „дълг срещу собственост“. По такъв тип суап Русия сложи ръка върху 40% от промишлеността на Белорусия за един миг. Което обаче едва ли е по вкуса на евромайдановците.
Вярно е, че при подходящи условия, САЩ и Западна Европа може би ще се опитат да спасят от фалит Украйна. Споразумението с ЕС предлагаше първично(без условия) финансиране на около 1/3 от предстоящите плащания от 3 млрд. долара. По-нататъшното финансиране до около 19 млрд. евро на година, но само ако Украйна овладее бюджетния си дефицит – 6% от БВП за тази година(ако се отчетат и енергийните субсидии – 7,7% от БВП; при правителствени разходи, равни на почти 50% от БВП), чрез спиране на ръста на заплатите в държавния сектор, преминаване към целеви социални помощи, съкращаване на енергийните субсидии и рационализиране на държавните поръчки.
Освен това ще се иска и преминаване към плаващ, а не подкрепян от Централната банка курс на националната валута към долара и еврото, което ще я обезцени на мига и в неизвестни засега размери и ще генерира взивоопасно покачване на инфлацията.
Точно по тези причини Янукович се запъна срещу приемането на подобна усмирителна риза, а критиците му отбелязват, че той никога не е водил сериозно преговорите с МВФ. Но той не е и първият подобен украински политик: никое правителство преди него не бе готово да предприеме основни фискални и структурни реформи, проблем е дали Янукович ще е последният държавник в тази страна, който бяга от промените.
Защото сегашната опозиция, която тържестува – получила властта от улицата, май също не е готова за това. Юлия Тимошенко бе спряна на Евромайдана и в пряк текст й бе напомнено искането на радикалите за Равенство….И тя се съгласи.
