Общото събрание на адвокатите от страната изразява категоричното си несъгласие със становището на Камарата на нотариусите по повод проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Предоставянето на удостоверителни функции на адвокатите ще облекчи и улесни гражданския оборот и на практика е продължение и усъвършенстване на и досега извършваните такива функции.“
Това е пълният текст на една съвсем кратка декларация на Общото събрание на адвокатурата, гласувана на 22 февруари т. г. в защита на проекта за изменение на Закона за адвокатурата (ЗА), изготвен от работна група към Висшия адвокатски съвет (ВАдС), съобщи „Правен свят“.
Законопроектът е мащабен и предвижда множество промени в регламентацията на избора и начина на функциониране на органите на управление на адвокатурата, реда за вписване в адвокатурата и др. Не на последно място, със законопроекта се прави опит да се завоюват правомощия на нотариусите и частните съдебни изпълнители, като се изброяват изрично видовете адвокатски дейности, срад които изготвяне на нотариални покани, молби за приемане и отказ от наследство, книжа за вписвания в имотния регистър; изготвяне на договори, нотариални актове и завещания; изпълнение на завещания; управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество и др.
Срещу тази част от проекта възразяват нотариусите, които следят работата по него отблизо, но доскоро очакваха, че адвокатурата ще коригира позицията си без да се налага публична позиция.
Съветът на нотариусите към Нотариалната камара обяви на 18 февруари становището си по проекта за изменение на Закона за адвокатурата (ЗА), изготвен от работна група към Висшия адвокатски съвет. В него категорично заявява, че предоставянето на нотариални функции на неограничен кръг от правни субекти е заплаха за сигурността на гражданския оборот и ще доведе до разрушаване на градения с десетилетия стабилитет на нотариалните удостоверявания. В обем от четири страници са изложени разнообразни аргументи срещу тази част от закона endash липса на обществена необходимост, противоречие със Закона за нормативните актове, характеристиките на нотариалната компетентност и принципните разлики между адвокатската и нотариалната дейност и т.н.
Общите годишни събрания на адвокатурата и на Нотариалната камара се състояха по едно и също време в събота на два различни етажа на НДК, но, както става ясно, без двете гилдии да произведат контакт помежду си. Вместо това, на пространно мотивираната позиция на нотариусите, адвокатите отговориха с нов жанр – декларация срещу становище, но без аргументи, което не е характерно за тази гилдия.
Проектът за промени в Закона за адвокатурата беше работен почти година и мина през различни етапи. Първоначално проектът е изготвен по иницитива на няколко адвокатски колегии, след сондиране с адвокатските колегии от цялата страна, мина през обобщаване през работна група към Висшия адвокатски съвет (ВАдС), резултатът беше обсъден на национална конференция на адвокатурата през декември и отново обсъждан на ниво адвокатски колегии. Миналия петък законопректът беше одобрен от ВАдС за последен път. По информация на „Правен свят“ много адвокатски колегии в страната са подкрепили твърдо идеята да се извоюват удостоверителни функции за адвокатите, доколкото много адвокати се оплакват от намаляване на работата и съответно endash на приходите. Адвокати изтъкват също така, че няма нищо ненормално и неочаквано в това да им се предостяват удотоверителни функции, каквито са имали и преди години.
Крайно време е за такава промяна, след като една от декларираните причини да се пристъпи към изменение на действащия ЗА е промяна в начина на управление на българската адвокатура, мотивира се адвокат Недева. Според нея, такава забрана в никакъв случай не би имала лустрационен характер, защото с нея не се отнема правото на труд на нито един български адвокат, а само правото на бившите сътрудници и щатни служители да ръководят адвокатурата. Адвокатът упражнява свободна професия и правото му на труд не зависи от бившите му политически пристрастия или принадлежност към репресивни органи. Но макар всеки да има право на труд, право да участва в ръководните органи на независимата и самоуправляваща се българска адвокатура имат само лицата, които, освен че отговарят на формалните изисквания за адвокатски или общ юридически стаж, не са сътрудничили на органите на държавна сигурност и не са работили за тях. Всяко лице, което е било част от този репресивен апарат, поставя адвокатурата в зависимост, а не работи за нейното самоуправление, нито е в състояние да издигне нейния авторитет, смята Недева. Според нея, няма как да се постигне действителна промяна в самоуправлението, ако не се отнеме възможността адвокатурата да бъде ръководена от бившите служители на ДС и от техните доносници.
Не е прието и друго предложение на адвокат Недева, което е било внесено и от други адвокатски колегии endash за уточняване на механизма за определяне на продължителността на стажа на младшите адвокати, като изрично в чл. 20 се запише, че „Стажът като младши адвокат е с продължителност две години, считано от датата на вписване в регистъра по ал.7 и при отчитането му не се взема предвид общия юридически стаж по ал.1. Младшият адвокат придобива правата на адвокат след изтичане на срока по предходната алинея , освен ако не са възникнали пречките по чл.5 и му се издава карта на адвокат“.
Проектът за промени в ЗА тепърва ще бъде даден за изчистване на текстовете от гледна точка на законодателната техника, след което ще се изготвят и мотивите към него, казаха за „Правен свят“от адвокатурата.
