Въпреки приказките за „научени уроци“ и „взети поуки“ безвъзмездната финансова помощ от европейските програми до 2020-а ще се предоставя по почти същите правила, както и досега. Така явните неуредици, бюрократичната бумащина и множеството неясноти, съпътстващи процеса през последните седем години, ще продължат и занапред. Поне това е първото впечатление от правителствените постановления, с които се определят редът за получаването на пари от структурните и Кохезионния фонд на ЕС и условията за избор на изпълнители от страна на бенефициентите. Двата документа бяха публикувани за обществено обсъждане през седмицата и всички заинтересовани могат да изкажат мнението си по тях до 11 март. Практиката досега обаче е показала, че тези усилия са напълно безпредметни, тъй като управляващите не обръщат никакво внимание на коментарите, а гласуват каквото са си наумили. Може да звучи налудничаво, но вместо облекчения в някои случаи дори се въвеждат нови административни спънки. В постановлението за избор на изпълнители например е записано, че изискуемият минимален оборот от кандидатите може да е до три пъти по-голям от прогнозната стойност на проекта. Подобно ограничително условие стои изключително странно на фона на предложените от сегашното правителство промени в Закона за обществените поръчки, с които да се прекрати порочната практика, изхвърляща малките фирми от играта.
В правилата за предишния програмен период такова изискване въобще нямаше, но пък чиновниците стриктно са приложили метода „копи/пейст“ за повечето други разпоредби. Благодарение на усърдието им електронно подаване на оферти от претендентите изцяло липсва, като единственият възможен начин остава непрозрачният запечатан плик. Остават и възможностите за анексиране на вече сключени договори.
По същия начин стоят нещата и с постановлението за определяне на реда за предоставяне на средства от европрограмите. Още в първия негов член е записано, че „при кандидатстването, предоставянето и отчитането на безвъзмездна финансова помощ управляващият орган не може да изисква от кандидатите/бенефициентите предоставяне на информация и документи, които са налични при него или при друг първичен администратор на данни, а ги осигурява служебно“. Ако всичко свършваше дотук, щеше да е чудесно, но не би. Малко по-нататък е включен дълъг списък от обстоятелства, за които изрично е посочено, че се доказват с официални документи, издадени от съответните компетентни органи или заверени копия от тях. За някои от фактите ще се иска даже да са нотариално заверени. Освен това, след публикуването на обява за подбор на проекти, насоките за кандидатстване ще могат да се променят по няколко различни причини, сред които изменения в нормативните актове, размерът на финансирането и т.н., включително и заради фактически или технически грешки. Всичко това неминуемо ще изиграе лоша шега на бенефициентите, които така или иначе трудно разбират чиновническия език, а какво остава да успеят бързо да реагират на каквито и да било промени.
Няма никаква корекция и в сроковете за разглеждане и одобряване на подадените предложения, което де факто означава, че процесът ще продължи да върви с досегашните бавни темпове. Администрацията ще има цели 90 дни на разположение за оценка на проекти, а ако подадените оферти са над 500, времето става 120 дни. Интересното е, че не е изрично уточнено за календарни или за работни дни става дума, при все че това е от съществено значение. В същото време сроковете, засягащи кандидатите, са изключително кратки. За предоставяне на допълнителни и уточняващи документи са дадени пет работни дни, при положение че повечето от тях се издават от чиновниците, и то в едноседмичен срок. Пет работни дни са отпуснати и за внасянето на писмени възражения срещу решението за отхвърлянето на проекта. Само за сравнение управляващият орган на съответната програма ще разполага с цели 10 дни, за да уведоми за класирането участниците в процедурата. Кое е по-сложното и изиска повече време всеки сам може да прецени.
