Партиите и инициативните комитети вече имат зелена светлина да редят листите за предстоящите избори за Европейски парламент. Вотът няма да бъде провален, ще се проведе по новите изборни правила и при всички положения ще предизвика сериозна надпревара между бившата и настояща власт. Очаква се само държавният глава окончателно да насрочи конкретната дата за гласуване и да сложи край на всички съмнения за „саботаж“ на предстоящия вот.
Указът за обнародването на новите изборни правила се появи светкавично на 5 март, само ден след като парламентът окончателно отхвърли президентското вето, а председателят на Народното събрание Михаил Миков разпореди извънреден брой на „Държавен вестник“. По силата на приетите текстове гласуването за Европейски парламент трябва да се обяви 60 дни преди датата на вота. А това означава, че оттук нататък държавният глава Росен Плевнелиев разполага с две седмици да се произнесе по въпроса. Двете най-вероятни дати на предстоящите избори са 18 и 25 май, но ако президентът остане верен на скоростта, с която вземаше решенията си досега, би могъл да ги насрочи и на 11 май. При всички положения обаче организацията на вота вече официално е в ход и е напът да се сблъска с немалко предизвикателства.
Докато всички стискаха палци на новия Изборен кодекс, стана ясно, че обнародването му съвсем не е най-големият проблем на властта. Страната ни е изправена пред много по-сериозно изпитание. Въпреки голямото бързане и всичките извънредни заседания за приемането на Изборния кодекс България се оказа една от 13-те държави в общността, които могат да получат сериозни санкции от Европейската комисия. Причината е, че депутатите не са транспонирали в законодателството ни директивата за изборното право. До 28 февруари Народното събрание трябваше да запише в норматив възможността граждани на общността да се кандидатират за евродепутати на територията на друга държава членка. Ето защо Европейската комисия е уведомила писмено българското правителство, че започва наказателна процедура срещу страната ни. Санкцията най-вероятно ще ни се размине, тъй като въпросната разпоредба фигурира във вече приетия Изборен кодекс, но за целта комисията първо трябва да се запознае с конкретните текстове. В най-лошия вариант може да остане недоволна от формулировката, а тогава управляващите ще трябва да умуват не само как да редактират вече гласуваните правила, но и как да го направят, без да пострада самият изборен процес през май.
Допълнителни спънки пред организацията на предстоящия вот могат да създадат и народните представители от ДПС. Формацията твърдо е решила да стигне до Конституционния съд, след като Народното събрание отказа да облекчи режима на гласуване за контингента й в съседна Турция. От самото начало на дебатите по новите изборни правила депутатите от ДПС настояваха българите зад граница с адресна регистрация у нас да получат възможност свободно да упражняват своя вот на всички видове избори. Мнозинството обаче остави непокътнат т. нар. принцип на уседналост и разреши гласуването само за хората с постоянен и настоящ адрес в страната. Най-яростният защитник на предложението Мустафа Карадайъ не се умори да повтаря, че така записаният текст нарушава конституционното право на гражданите да избират и да бъдат избирани, но доводите му не постигнаха желания резултат.
ДПС са на крачка от намерението си да сезира Конституционния съд, но удариха на камък още с инициирането на подписка. За да прояви собствена инициатива и да се обърне към върховния орган без чужда помощ, партията се нуждае от 48 подписа, а разполага с едва 36 народни представители в парламента. Проблемът е, че по този въпрос партньорите от „Коалиция за България“ вече й обърнаха гръб, а подкрепа от ГЕРБ или „Атака“ е немислима. Остава само президентът, който с пълно основание също може да откаже съдействие, след като цялата група на ДПС единодушно гласува „против“ неговото вето. В случай че успеят да го убедят с подходящи правни аргументи, е напълно възможно току-що приетият Изборен кодекс да се окаже спорен точно в навечерието на европейския вот. И е достатъчно магистратите да потвърдят тезата за противоконституционност, за да се окажем без избори и без евродепутати през май. Въпреки това здравият разум подсказва, че подобно развитие е почти невъзможно.
Без проблеми с кворума и след почти двучасови, но вяли дебати, на извънредно заседание във вторник (4 март) Народното събрание окончателно отхвърли президентското вето и прие новия Изборен кодекс. По този начин само четири дни след като държавният глава Росен Плевнелиев го върна за повторно разглеждане в пленарната зала (28 февруари), вече е факт в правния мир. С подкрепата на 19 депутати от „Атака“ тримата независими представители на „България без цензура“ и общо 138 гласа „за“ мнозинството надделя над 80-те гласа „против“ на опозицията и сложи край на осеммесечния труд по писането на новите изборни правила.
