Граденият 15 години монопол на фирмите за дялово разпределение изненадващо започна да се клати. Макар и предпазливо, в публичното пространство се опипва почвата за тяхното избутване в ъгъла и дори за изхвърлянето им от пазара. Резултатът, естествено, ще рефлектира най-вече върху потребителите на топлоенергия и затова този въпрос трябва да се разгледа внимателно от всички страни.
Още в края на януари, с приемането на законодателната си програма за първото полугодие на 2014-а, правителството оповести намерението си до юни да бъдат внесени промени в Закона за енергетиката, въвеждащи преки договорни отношения между клиентите и фирмите за дялово разпределение. Идеята бе доразвита от червения депутат Явор Куюмджиев, според когото сдруженията на етажната собственост трябва да се договарят директно с топлофикациите, а топлинните счетоводители да отпаднат като брънка от веригата.
„Ако хората в етажната собственост се разберат помежду си и намерят начин, ще могат да си отчитат енергията сами и за тях таксата за топломер на топлинните счетоводители пада веднага, сметката им също. Сега топлинните счетоводители са единствените щастливци в цялата система. Те обслужват крайните клиенти, а получават парите си от топлофикациите. Това, което ние искаме, е те да излязат на пазара, да отидат при клиентите си, при потребителите и да се конкурират“, обясни Куюмджиев.
Оказа се обаче, че коалиционният партньор ДПС е с по-различно виждане по въпроса. Макар че в парламента още не е внесено нищо черно на бяло, председателят на ресорната комисия Рамадан Аталай заговори за три варианта за отчитане на парното, които се обсъждали като част от промените в Закона за енергетиката. Едното предложение предвижда топлинните счетоводители да бъдат избирани от общото събрание на живеещите в дадена кооперация (както е и в момента). Другите две са топлофикационното дружество само да отчита консумацията или това да се извършва от абонатите.
Наистина в някои държави от Евросъюза има възможност домоуправителят да отчита уредите в една сграда. Самоотчетът се практикува и в София, само че в малко на брой кооперации, в които хората живеят заедно от години и си имат доверие. Но дори и там домоуправителят предоставя данните на фирмата за топлинно счетоводство. Тя от своя страна обработва данните, изработва сметките, предава ги на топлофикационното дружество, контактува с клиентите, приема рекламациите и т.н. Е, кой ще се занимава с всичко това, ако се даде възможност на абонатите сами да се отчитат? Да не говорим за отношенията между съседите по нашите географски ширини, които минират всяка подобна идея още в зародиша й.
Междувременно се промъкна и идеята дяловото разпределение изобщо да се премахне. Заговори се за връщане на познатото ни отпреди години отчитане на кубатура, на член от семейството или дори на брой радиатори, както се правело в Сливен.
„Изключително сме притеснени от изказаните неколкократно в медиите предложения за даване на право на избор на клиентите да бъдат отчитани „на кубатура“. Кубатурата е един много остарял метод за разпределение на енергията в сградата, от който България се отказа преди 15 години. Оттогава цената на топлинната енергия се е повишила почти три пъти. Можем сами да преценим дали с днешните цени принципът на кубатура е изгоден за клиентите. При евентуално приемане на решение за въвеждане на плащане на кубатура на практика клиентите се лишават от свободата за избират дали да ползват и колко да ползват отопление“, изтъква председателт на Асоциацията на дружествата за топлинно счетоводство Ася Паунова.
Определено Паунова и колегите й има от какво да се притесняват, но в интерес на истината при „номера“ с кубатурата действително няма значение дали ползваш парно, или пестиш. Всички плащат на общо основание, включително и собствениците на необитаеми апартаменти. До неотдавна отчитането на кубатура се прилагаше единствено в 35 сгради в Перник, само че и там в края на миналата година най-накрая разбраха, че в действащата Наредба за топлоснабдяването този вид разпределение на топлинната енергия вече не съществува.
Всъщност основната нормативна пречка не е българското законодателство. „Приемането на опция за кубатура не само лишава клиентите от избор, не само оскъпява услугата, а противоречи и на европейското законодателство, което е задължително от 2016-а и за България като страна член на ЕС. Ако сега приемем принципа за пресмятане на потребената топлинна енергия на кубатура, то след две години или ще трябва отново да правим промени, или ще търпим санкции. Не топлинните счетоводители оскъпяват услугата, а подобни предложения за плащане на кубатура биха я оскъпили. Доказано е, че сградите, плащащи на кубатура, потребяват с 40% повече енергия. Кой ще поеме отговорността за това бъдещо увеличение на сметките?“, питат от Асоциацията на топлинните счетоводители.
Далеч сме от идеята да защитаваме фирмите за дялово разпределение, при които продължава да има много трески за дялане. Но съдейки по последния засега доклад на Министерството на икономиката и енергетиката за периода 2010-2012 г. от услугата централизирано топлоснабдяване са се отказали общо 10 313 потребители в страната, а са се присъединени 14 099 нови клиенти. Освен това системата за дялово разпределение е въведена за 95.1% от абонатите на топлофикационните дружества. Не бива да се пренебрегва и фактът, че уредите с дистанционно отчитане през 2012-а са се увеличили с 1482% в сравнение с 2010-а и тази тенденция със сигурност е продължила и през миналата година. Така че от едната крайност сега да залитнем към другата, ще е, меко казано, глупаво. А и последиците за абонатите ще са непредсказуеми.
