Голямата ми дъщеря е студентка във Франция, но си има малка кола, която е паркирана в гараж поне 10-11 месеца в годината. С малки ваканционни прекъсвания – море, баба и срещи с приятелки из и около София. За същата тази кола обаче аз плащам гражданска отговорност(ГО) за цяла година. Първо, защото такъв е редът. Второ, това е гаранция че като се върне в България щерката ще може да седне зад волана без да трепери че ще чуе – „А сега, к’во ще правим…?“ Или че ще плащам глоби.
За нея – а вероятно и за много други българи, сезонната ГО – примерно тримeсечна (пролетно-лятна или лятно-есенна), респективно за половин година или за девет месеца, би била една много добра опция. Защото икономията може да се окаже значителна.
Затова с две ръце гласувам за идеята, лансирана от зам.-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн – водачите, които не ползват своите возила целогодишно, да плащат по-евтина сезонна „Гражданска отговорност“. Защото, дори формално погледнато, след като тази иновация се проработи докрай, тя може да се въведе от законодателя с проста промяна на няколко текста в Кодекса за застраховането. А тази процедура е неизбежна до края на 2014 г., защото спешно трябва да се имплантира в кодекса и нова евродиректива.
Според Ралица Агайн по-ниска цена на сезонната полица ГО ще повиши и обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, която в момента е сключена от едва 82% от собствениците на коли, регистрирани в България. Което е далеч под средното европейско ниво.
Да, ама не! Защото пътят към сезонната ГО е покрит с тръни и мини. Особено в страната на Андрешко. Затова винаги и неуморно си задаваме един и същи български въпрос: как ще се отсеят тарикатите със сезонна ГО от редовните водачи със сезонна ГО? Защото номерът на първите е добре познат: сключваш застраховка от първи април до 31 октомври и караш цяла година. Ако те спрат на 1 ноември от КАТ, се оправдваш или с амнезия, или с ниска заплата, или с тежък живот и разбито семейство…или буташ 30-40 лв.
Засега в КФН смятат да решават казуса „Андрешко със сезонна ГО“ по стандартен начин: ще сформират работна група от МВР, застрахователната индустрия и другите заинтересовани страни, която трябва да проработи въпроса за КОНТРОЛА. Но отсега вътрешноведомствените разногласия взимат връх. Застрахователите смятат, че тежестта по контрола трябва да падне върху пътната полиция. Но всички си мълчат, че и досега не е намерено ефективно и работещо решение за противодействие на масовите далавери с ГО: много шофьори плащат само първата вноска по „Гражданска отговорност“, а следващата година сменят застрахователя. И така я карат май цял живот.
Вярно е, че понякога в Норвегия може да вали дъжд без прекъсване цели 83 дни, а за два месеца и половина да има само 17 часа слънце, но скандинавецът е много редовен човек и си плаща гражданската отговорност на часа и то в пълен размер. Докато у нас действа южняшкото правило – „Законът е бариера на полето. Атовете минават отгоре, овцете отдолу и само говедата се блъскат в нея…“
Затова съм песимист и не вярвам че и у нас скоро ще се намери работещо решение за практическото осъществяване на една иначе блестящата идея – сезонна ГО за сезонните шофьори.
