Карел Шкорпил (на чешки: Karel Skorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан.
Шкорпил прави и първото цялостно проучване на скалния Аладжа манастир, като през 1889 г. изследвал пещерите и им направил конструктивен план. Създаденото от него и брат му Херман – Варненско археологическо дружество и музей, поемат стопанисването на манастира. Двамата чехи са създатели (заедно с брат си Владимир) на българската археологическа наука и музейно дело. През 1912 г. манастирът е обявен за народна старина, а от 1957-а – е паметник на културата от национално значение.
Карел Шкорпил пристига в България след Освобождението (през август 1881 г.) и работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882-1886 г.), Сливен (1886-1888 г.), Варна (1888-1890 и 1894-1915 г.), Русе и Велико Търново (1890-1894 г.). След пенсионирането си в 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей. Шкорпил е преподавател в Морското машинно училище и Търговското училище във Варна.
Започва да се преквалифицира в професионален археолог като млад учител. Шкорпил постепенно развива забележителна научна дейност. В продължение на над 50 години публикува самостоятелно и в съавторство с Херман Шкорпил около 150 научни труда. От тях 30 на чужди езици – немски, чешки и руски. Един от основателите на Варненския археологически музей (1888-1895 г.) и Варненското археологическо дружество (1901 г.).
През 1924 г. Карел Шкорпил става инициатор за основаването и пръв председател на Археологическо сдружение "Българска старина", което организира провеждането на мащабни разкопки в Плиска, Мадара и Преслав и допринася за опазването и популяризирането на българското културно-историческо наследство.
Карел Шкорпил e участник във Военно-разузнавателната мисия в Добруджа през 1917 г., където изследва старобългарските укрепителни валове и селища. През май 1918 г. пък е командирован от директора на Народния археологически музей д-р Богдан Филов да проучи новооткрития от военните некропол от архаични погребения до с. Требенище край Охрид.
В чест на Карел и Херман Шкорпил са наречени улицата ("Братя Шкорпил") във Варна, където е запазена къщата им, улица в Пловдив и варненското село Шкорпиловци.
