Най-висок процент от дълговете на българина през 2013 година са към банките и телекомите. Това установява проучване на Агенцията на колекторските агенции. Отчетено е още, че общо за изминалата година на специализираните агенции са били възложени 2.688 млрд. лв. за събиране, което възлиза на 3.5% от БВП.
От асоциацията определят два вида длъжници – към финансови институции и телекоми. Оказва се обаче, че стабилността на събиране при първите е непроменена и българите имат изградени навици за погасяване на дълговете си. При телекомуникационните и ютилити компании обаче, тенденцията е друга: „Причините за негативните прояви при двете са различни. Заради въведените през миналата година новите регулации за режима на преминаване от един към друг оператор,според нас доведе до положение хората да не плащат на един оператор и да се местят в следващ. Ние сме забелязали, че едни и същи лица първо се появяват при единия, после при втория и третия оператор“, каза управителят на Кронос Рековери Мениджмънт и член на Асоциацията Борислав Христов. В допълнение са и събитията от миналия февруари, след който от агенцията наблюдават забавяне на плащанията към всички ютилити компании.
Проучването сочи, че през 2013 г. телекомите са възлзожили 39.89% дългове за събиране от специализирани агенции, като непосредствено след тях са банките с 38.22%. За двата сектора агенцията е стигнала до следния извод: „Колкото по-рано започне събирането, толкова резултатът е по-добър. Общата тенденция е положителна. С 3% събираемоста е по-голяма през 2013 г., спрямо индикираната през 2012 година“, поясни председателят на Асоциацията Райна Миткова-Тодорова. Тя допълни още, че се подобрява и културата на плащане на българите. Оказва се,че ставаме все по-информирани не само за изборите, които правим, но и за последиците при не плашане на задълженията си.
През 2013 г. най-приоритетен за погасяване е бил дългът за ипотека, следван от този за ток, потребителски кредит и лизинг за автомобила. Най-ниско в пирамидата пък са водата и парното. Това Христов обясни така: „Единствената ютилити услуга, която попада толкова високо в пирамидата е токът. Това е така, защото потребителите нямат избор да платят съответното задължение. Според графиката, човек плаща на база на това колко може да загуби. Водата например знае, че няма как да му я спрат и не я плаща“.
Интересното е, че направеното проучване съставя един нов профил на длъжника през 2013 година. Това са млади хора на възраст между 20 и 23 години, без постоянни доходи, в голите градове. Те са се възползвали от тегленето на бързи кредити за мобилни телефони, компютри и друга дребна техника. Оказва се обаче, че те все още нямат стабилни заплати за покриване на дълговете или не са постоянно работещи. „Възрастните започнаха много да внимават какво купуват, докато младите показват доста несериозно отношение. Притеснително е, че идва едно ново поколение, което показва една по-ниска финансова култура от по-възрастните хора“, каза Христов. Предишният профил на средностатистическият длъжник у нас е бил на мъж между 41 и 50 години, който е семеен и взима кредити за големи покупки от типа на жилище и автомобил.
Проучването на Асоциацията е направено през януари и февруари тази година, но се отнася за цялата 2013 година. То е реализирано заедно с института за пазарни проучвания Ипсос. Изследването представя тенденциите в сектора според членовете на асоциацията, които представляват около 75% от сектора за управление на вземания.
Мая Иванова
