Сериозна стъпка в борбата срещу прането на пари и укриването на данъци чрез фиктивни сделки с офшорни дружества направи през седмицата Европейският парламент. Подобно на българските си колеги, които приеха закон срещу юрисдикциите с преференциален данъчен режим, парламентаристите в Брюксел одобриха на 11 март нова директива, която предвижда създаване на централни публични регистри на действителните собственици на компаниите. Те ще дават информация на компетентните органи – данъчни служби и полиция, кой реално стои зад всяка една фирма в Европейския съюз.
Поради транснационалния характер на сделките регистрите от всички държави членки ще бъдат свързани помежду си. Предвижда се и създаването на независими органи за финансово разузнаване, чиято задача ще е да събират и анализират данните за съмнителни сделки. Целта на всичко това е да спомогне за предотвратяването на корупционни схеми, данъчни измами и други финансови престъпления.
„Публичните регистри ще затруднят значително престъпниците, които се опитват да скрият парите си. Нашата икономика в момента губи огромни суми от укриването на данъци и това е крачка към решаването на този проблем“, заяви докладчикът на Комисията по граждански свободи Джудит Саргентини от Холандия.
Евродепутатите обръщат специално внимание на сътрудничеството между отделните страни, така че да не може измамниците да местят бизнеса си там, където законодателството не е толкова строго. Директивата поставя и задачата за разработването на обща политика срещу юрисдикциите, които не оказват съдействие или не са достатъчно активни в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма.
Междувременно Европейската комисия предупреди, че планираните публични регистри крият рискове за неприкосновеността на личния живот на гражданите и защитата на личните данни.
„Важно е да гарантираме, че предоставената информация е достоверна и актуална. Необходимо е също така да гарантираме спазването на законите за защита на личните данни“, коментира по време на пленарния дебат еврокомисарят, отговорен за защита на потребителите, Тонио Борг.
Директивата ще изисква още банките, финансовите институции, одиторите, адвокатите, счетоводителите, данъчните консултанти, агентите по недвижими имоти и казината да бъдат по-бдителни за подозрителни транзакции на техните клиенти. Разпоредбите гласят, че държавите членки следва да забранят на кредитните и финансовите институции на тяхна територия да поддържат анонимни сметки или други подобни банкови продукти и услуги.
Новият документ включва и мерки, засягащи „политически значимите лица“, при които рискът от корупция е по-висок поради заеманите от тях позиции. Такива са бившите и сегашните държавни глави, членовете на правителствата, върховните съдии, депутатите…
Одобрените поправки ще бъдат гласувани от новите членове на Европейския парламент след изборите през май.
