Антония Първанова е евродепутат, лидер на НДСВ от 27 октомври, 2013 година. Заместник-председател е на групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент (EП). Завършва гимназия с английски и немски език, а после Медицински университет. Специализирала е „Обществено здраве“ в Маастрихт, Нидерландия и „Здравна политика“ в Англия. Работила е като педиатър, експерт и изследовател в областта на управлението на здравеопазването. От 2001-а до 2005-а Първанова е депутат от НДСВ. През 2005-а е определена за наблюдател от България в Европейския парламент. Избрана е за член на ЕП през 2009 година.
Тя е координатор на АЛДЕ в Комисията за правата на жените и равенството между половете, заместник-предсeдател на Комисията по енергетика и водни ресурси в Евросредиземноморската парламентарна асамблея, член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Избрана е за „Евродепутат на годината“ за 2010-а.
Участвала е в кампанията за изборите за кмет на София през 2007-а. Има 2 дъщери, заклет рокер е. Тя е една от малкото познавачки на висшата мода сред жените политици в България.
Г-жо Първанова, от Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Европейската Народна партия (ЕНП)твърдят, че битката на евроизборите през май ще е между лявото и дясното. Каква е ролята на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ)в Европейския парламент (ЕП)?
– Ролята на либералите е в общата концепция за изграждането на ЕС, а не в пряката битка кой да вземе непосредствената власт. Неслучайно ни наричат „Кралят на вота“. Защото където гласуваме ние, там се формира мнозинство и предложенията минават. През последните два мандата на комисията „Барозу“ залитането към неолиберализъм и консерватизъм доведе до много беди – политика на рестирикции, на бюджетно затягане на национален протекционизъм.
Сега Европа трябва да гарантира равнопоставеност на своите граждани, да инвестира в малките и средните предприятия, в отварянето на нови работни места, в грижа за младежката заетост, за женското предприемачество и стимулирането на равнопоставеността на половете. С политиката си досега общността загуби възможността да е водещ играч в енергетиката, в зелената икономика, в производството на стоки и услуги. За разлика от Китай, Индия, САЩ и Русия. Но лично аз много се радвам, че в секторите „Здравеопазване“ и „Околна среда“ успях да защитя два сериозни финансови инструмента. Единият е за разработването на нови лекарства, където беше заделен ресурс в размер на 5.5 млрд. евро. И вече са разработени 40 нови лекарства – главно в областта на онкологията, психичните заболявания, педиатрията, лечението на мултиплена склероза, алцхаймер. Вторият голям пакет е за 2 млрд. евро за опазване на водните басейни от пластмасови отпадъци. Те са опасни не само за околната среда, но и за човешкото здраве. Предложила съм и трети инструмент – за развитие на медицинската наука. Дано имам възможността да го отстоя.
Европа не може да продължи да съществува във вида, в който е в момента. Много сериозно трябва да се преосмисли икономическия и социалния си модел като свободното движение на хора, на стоки, на капитали. Инвестициите в човешкия ресурс са от съществено значение.
На предстоящия евровот вие ще се явите в съюз КОД заедно с „Обединена България“ на Илиана Раева, със Социалдемократическата партия (СДП) на Тодор Барбалов, Христиансоциален съюз, неправителствени организации и сдружения. У нас обаче имате сериозен проблем – кантарът на социологията не ви лови.
– В България има много сериозен опит за намеса в свободата на социологическите агенции. Който плаща, горе-долу бива засичан. Който не е удобен – не е включен в изследванията. Но това вече сме го гледали. Ние залагаме на пряката среща с хората и най-важното – в Европа трябва да се появят личности, които знаят какво вършат и как могат да защитят интересите на страната ни. Всички наши представители извън ЕНП, ПЕС и АЛДЕ ще бъдат чиста загуба за държавата. В момента има твърде амбициозни проекти, които дават заявка за ЕП, но там те ще са никои. Имам предвид „Реформаторският блок“, „България без цензура“ (ББЦ), АБВ. Те не са членове на никоя от трите големи формации.
Тези дни четох изказване на един от новозаявилите се политически гурута в страната ни, че ще създадат собствена центристка група в ЕП, което си е направо европарламентарен виц. Защото, за да се сдобиеш с група, трябва да имаш подкрепата на поне седем държави и минимум 36 души. Няма такива партии, които биха експериментирали. ББЦ е популистка, крайно лява, с уклон към национализъм формация. Ние само си мислим, че сме на изолиран остров. Но всичко, което се случва тук, бива регистрирано, проследявано и коментирано.
Защо не се разбрахте с Реформаторския блок?
– На няколко пъти ние правихме заявка, но от тяхна страна дойде отказ. Не сме ги питали за причината. Според мен там има много сериозен вътрешен проблем по отношение на лидерството. А всички те накуп са ренегати – разцепили са поне по една партия. Меглена Кунева и Даниел Вълчев бяха движещи фигури в НДСВ. Вижте представителите на СДС, на ДСБ, на „Синьо единство“ – те пък вече излязоха оттам, на Народна партия „Свобода и достойнство“ на Корман Исмаилов и Касим Дал. Ние не искаме и не страдаме, че не сме в блока на ренегатите.
Като партиен лидер и в най-трудните времена аз съм си стояла на мястото и никога не съм предала НДСВ – партията, от която съм тръгнала. Имало е хора, които са ни нанесли тежки щети, имало е клиентелисти.Те си тръгнаха и вече не може да ги видите около нас. Ще зацапаме чистите си намерения, ако влезем в съюз с ренегатите.
Наскоро от Брюксел дойде сигнал, че у нас може да бъде забранено производството на прословутия смилянски боб, тъй като производителите нямат разрешително по европейските стандарти…
– Информацията е недоразбрана, тъй като става дума за новите сортове. Отделен е въпросът, че у нас смилянският боб е предимно китайски и Европа иска да се предпази по-скоро от това. Земеделието е един от секторите, който трябва да стане конкурентоспособен . Защото най-големият дефицит в световен мащаб е производството на суровини, на храни.
Впрочем знаете ли, че на територията на нашата страна живее най-големият арендатор в Европа? Някъде в Добруджа – с над 1 млн. декара. Името му не е от съществено значение, въпросът е в модела, който сме създали. Става дума за мегастопанства , които чрез браншовата си асоциация силно лобират в своя полза. Става така, че плащането на площ в техните бизнес начинания е с по-голям процент от този за овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство, пчеларството и др., където има по-висока добавена стойност. И какво се случва? Средната ферма във Франция и Германия например е 2000-3000 дка, в България – над 1 млн. дка. Но колкото повече концентрираш, намалява заетостта, по-малко хора са в средната класа, в бизнеса. Всички останали са на рента. Молят се: „Миналата година ни даде по две шишета олио, тази година дали ще даде и два пакета брашно отгоре?“ Това е просто смешно. Докато когато фермата е до 10 000 дка, много семейства могат да правят фамилен бизнес. Субсидията е от данъците на средностатистическия данъкоплатец от цяла Европа. Това са средна ръка хора. Изведнъж обаче ние ги раздаваме на милионери, което е абсолютен парадокс.
Как по-конкретно биха могли да бъдат стимулирани малките стопанства?
– На първо място, трябва да се задели сериозен ресурс за различни култури с по-висока добавена стойност, отколкото е зърнопроизводството. Полезно ще е, ако бъде създаден специален фонд, който да им гарантира съфинансиране при оползотворяването на субсидиите. Защото към момента малките стопанства са принудени да залагат имотите си. Но са много чувствителни, тъй като лесно биха могли да фалират при неблагоприятни климатични условия. Освен това банките ги притискат. Докато, ако държавата изгради такъв гаранционен фонд, той може да им дава безлихвени кредити, които те да гарантират с продукцията си. Така ще са по-оперативни. Те могат да бъдат облекчени и административно. Възможно е в земеделското министерство да стартира програма, която да им помага при попълване на документите. Може да се стимулира развитието на такива консултантски компании, които да са финансирани целево през оперативните програми. И аз се радвам, че на 6 март тази година малките стопанства направиха своя браншова организация. Тук е и мястото да кажем, че е нужно законодателство, което подкрепя малките производители, а не защитава интереса на монополиста, от което малкият бизнес умира и идва обедняването.
Трябва да се изчисти политическата вълна на обслужване на монополите. Важно е това да го осъзнаят всички български граждани. Защото през годините ние бавно се отказвахме да гласуваме. И най-накрая олигарсите свършиха своята работа. На това категорично трябва да се сложи край.
А как стои въпросът с лечението на българи в страните от ЕС, при положение че сме най-бедната държава в общността?
– Директивата дава възможност гражданите на всяка страна членка да се лекуват в която и да е друга тогава, когато собствената им държава не може да им предостави навременно лечение. Тоест, ако има дълга листа „чакащи“ или пък съответното лечение не може да им гарантира качество. Разходите се поемат до размера на националните плащания и лекуващата страна може да прецени дали поема финансирането над тази сума. България е с нисък стандарт и затова по-малко може да си позволи да обезпечи цените на медицинските услуги там, където те са с по-високо качество. От една страна, това е ограничителен механизъм. Но, от друга страна, нашата държава може да привлече достатъчно чужди граждани, които да ползват медицински услуги на територията й. А това е чиста инвестиция в развитието на лечебните заведения – на административния капацитет, на човешкия ресурс в здравеопазването. Специално за редките заболявания обаче има изключение. Тези пациенти могат да ползват медицинско обслужване там, където е налична максималната степен на лечение. Много се гордея, че тази поправка в директивата е моя. По нея работихме с асоциацията на хората с редки заболявания. И успешно защитихме този специфичен за тях регламент.
Знам, че Симеон Сакскобургготски пише книга за България. Виждате ли се с него и за какво разговаряте?
– Виждаме се. Обсъждаме предимно събития от международната политика от гледна точка на интереса на България. Радвам се на неговата силна мотивация да продължи да помага за защита на интересите на държавата ни. Това е много трудно за страна като нашата, която излъчва негативни послания в ЕС, и все по някой показател сме на дъното на класациите. Много е трудно при такава национална автобиография да прокараш вижданията и интересите си. Радвам се, че Симеон Сакскобургготски прави всичко възможно, за да може България да е равнопоставена и с тежест при решаването на проблеми, свързани с международна политика и икономика. Надявам се, че още дълго време ще можем да разчитаме на неговата активност и възможността му да отваря врати, които никой друг българин не може да отвори.
Колкото до България, той винаги е бил за това да има конструктивен диалог, цивилизовани отношения между различните политически формации, между структурите на гражданското общество и политиците. Напоследък обаче злобата и опростачването са доста трудни за преодоляване. Очевидно трябва да се замислим и да се върнем към друг по-европейски стил на поведение. Омразата, която струи отвсякъде, започва да се отразява лошо на нашите деца.Трябва да се замислим, тъй като насилието в училище расте и това е много силен индикатор, че сме сбъркали!
