„Ах, децa, мили децa нa лейтенaнт Шмид, зaщо не четете вестници? Трябвa дa се четaт. Достa често те нaсaждaт рaзумното, доброто, вечното.“
За разлика от съратниците на великия комбинатор Остап Бендер, някои български депутати четат вестници, включително и в. „БАНКЕРЪ“. В своя бр.7 от 14 февруари тази година публикувахме статията „“Летище София“ зорлем затъва“. В нея посочихме, че само за пет-шест години изключително печелившата до неотдавна фирма изгуби огромен дял от домашния си пазар, проведе редица спорни обществени поръчки и сви драстично приходите и печалбата си. Поставихме и въпросите доколко се справя ръководството на аеропорта с неговото управление и какво прави ресорният министър?
Явно текстът е направил впечатление на народните представители от парламентарната група на ГЕРБ Емануела Спасова, Иван Вълков и Станислав Иванов. На 28 февруари те са внесли питане до министъра на транспорта Данаил Папазов, в което се казва: „Уважаеми господин Папазов, излезлите публикации в медиите са силно обезпокоителни относно икономическото и финансовото състояние на „Летище София“ ЕАД. Предвид важността и значимостта на най-голямото ни летище, въпросът ни към Вас е: Какъв е финансовият резултат на „Летище София“ ЕАД в това число и размерът и движението на натрупаните задължения и вземания по видове в началото и края на 2013 г.?“
По този начин броят на парламентарните групи, а и на народните представители, които се вълнуват от съдбата на столичната аерогара, значително нарасна. Още на 29 януари депутатите Георги Свиленски и Страхил Ангелов от „Коалиция за България“ внесоха подобно питане до Папазов. Двамата тогава се интересуваха: „Има ли акумулиран голям обем на несъбрани вземания и кои са основните длъжници на дружеството? Същевременно има ли летището натрупани задължения към други дружества?“
Вече месец и половина обаче транспортният министър така и не успява да отговори на въпросите на Свиленски и Ангелов. В дните на парламентарен контрол питането все бе изтегляно много назад и за него не оставаше време. А ситуацията наистина не е розова, за да се правят някои хора на щрауси. За 2013 -а летището е на печалба над 12 млн. лв., но това се дължи най-вече на продадени терени за близо 8 млн. лева. Без тях годишната печалба от обичайната дейност пада до мизерните 4 млн. лева. Само за сравнение, през 2007-а държавният оператор отчете печалба от 21.856 млн. лв., а през 2008-а – впечатляващите 30.212 млн. лева. Кризата сви печалбата за 2009-а до 14.9 млн. лв., за 2010-а тя бе малко по-добра – 15.334 млн. лв., за 2011-а – 12.27 млн. лв., за да се стигне през 2012-а до едва 9.44 млн. лева.
Действително, държавното дружество има да си прибира над 40 млн. лв. непредявени по съдебен ред вземания от различни клиенти, натрупани най-вече заради дължими държавни такси и лихви по тях. Само че изгледите това да се случи скоро не са никак големи, като се има предвид тежката икономическа ситуация и сложните административни процедури, през които е необходимо да се минава. Към тези пари може да прибавим и още над 650 хил. евро задължения на фалирали авиокомпании като Alitalia, полскатаMalevили гръцката OlympiсAirlines. Повечето от тези дългове са предявени пред съда, но трудно дори някаква част от тях ще влезе в касата на българския оператор. Сумите или са обявени за несъбираеми, или тепърва ще се водят съдебните дела за удовлетворяване на претенциите на кредиторите.
Именно заради такива процеси, в бизнес плана на „Летище София“ за тази година са записани по договори за юридическо представителство близо 550 хил. лева. Вероятно те ще отидат за адвокатски кантори, които ще представляват българската страна по редица международни съдебни искове. Само че защо тогава се плащат заплати и на 16 души в правния отдел, от които 14 се водят юрисконсулти?
Освен всичко друго в бизнес плана са заложени и близо 600 хил. лв., които дружеството ще трябва да плати по граждански иск на фирма „Джиза БГ“. През май 2007-а тя подписа петгодишен договор за над 7.2 млн. лв. за комплексно почистване на новия Терминал 2, но след възложена проверка от бившия транспортен министър Александър Цветков около въпросния контракт се вдигна доста шум. Инспекцията установи, че с поръчката разходите за почистването са били завишени близо 20 пъти. Изпълнителният директор на аеропорта по онова време Пламен Станчев се оправда, че „Джиза БГ“ ползва много по-качествена техника и консумативи и има повече персонал, в сравнение с предишните фирми по чистотата. Но след скандала министър Цветков изпрати данните от одита на прокуратурата и договорът бе прекратен. Сега, изглежда, летището ще бъде принудено да се бръкне отново заради него.
Отделно са въпросителните около търговете за наемане на търговски площи на новия терминал.
