Последните седмици разкриха някои важни истини за Стария континент. Преди кризата в Украйна повечето американци и западноевропейци бяха свикнали с една френско-германска Европа, създадена след края на Втората световна война. Но напоследък реалното действие се случва малко по на изток. Опитвайки се да превъзмогне своето съветско минало, Украйна предприе първата стъпка за присъединяване към Европейския съюз, но тогава Русия направи своя контраход и тези планове дерайлираха. А Полша, смятана за младши член на Евросъюза, се завтече да посредничи и поведе преговорите между бившия украински президент Виктор Янукович и украинската опозиция. И ако досега Франция и Германия доминираха над процесите в Европа и върху развитието на икономиката, в новата Европа, която се движи все повече на изток и разширява границите си в тази посока, моделът на взаимоотношенията в нея ще зависи много повече от отношенията между Германия и Русия. Те ще решават кой е вътре и кой е вън – и при какви условия. Това пише в последното издание на "Форин Афейрс" Мичъл A. Оренщайн, професор по политически науки в Североизточния университет в Бостън и партньор на Центъра за руски и евразийски изследвания в Харвардския университет.
До голяма степен битката за Украйна се превърна в битка за облика, който тази нова руско-германска Европа ще има. Русия, чрез своята геополитическа смелост, агресивност и чувство за непогрешимост, се оказа готова да анексира териториите, които иска, за да изгради свой Евразийски блок срещу Европейския съюз. Украйна е съществено важна част от този план, а Крим е водещият елемент. Много е вероятно Русия да запази това, което сега е превзела, и да продължи да използва позицията си в Крим, за да дестабилизира Украйна. Това ще помогне на Москва в опитите й да очертае рязка линия между своите ценности, култура, политика и икономика и тези на Запада.
Благодарение на ключовата роля на Германия в Европейския съюз и на близките й връзки с Русия тя е единствената държава, която може да осуети руските геополитически амбиции. Това особено ярко си пролича по време на европейските преговори през тази седмица за възможните санкции срещу руснаците заради Крим. Повече от ясно беше, че Германия, икономическата сила на Европа, в крайна сметка ще реши колко да накаже Русия и как да балансира между желанието на ЕС да я санкционира и стремежа за по-голяма икономическа обвързаност със северния гигант.
Германия отдавна подчертава икономическата си ангажираност с Русия, връзките помежду им пуснаха дълбоки исторически корени и се динамизираха особено след падането на Берлинската стена. След 1991-ва Берлин предложи своята индустриална мощ и ноу-хау, за да помогне в изграждането на важни инфраструктурни проекти и сектори на руската икономика. А Москва прие и оцени тези инициативи. Всъщност Русия също се стремеше да развива специални отношения с Германия, отнасяйки се с нея като с велика сила и осигурявайки й директна връзка към руския газ чрез тръбопровода "Северен поток". Тези здрави отношения се определят от някои като прекалено близки. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер даже получи добре платена работа в "Газпром", след като напусна властта през 2005-а.
Взаимоотношенията между двете страни стигнаха нови върхове между 2008-а и 2012-а, когато президент на Русия беше Дмитрий Медведев. Германците обичаха да работят с него, третираха го като символ на това, което модерна Русия може да бъде. Възхищаваха му се като политически лидер, който говори на техния език и подкрепя либералните права и свободи. Но в търсенето на един добър съюзник германците надцениха възможностите му. След завръщането на Путин във властта през 2012 г. германските политически лидери осъзнаха ясно, че Медведев реално е марионетка на Путин – удобно либерално лице на иначе деспотичната реалност.
Сега обаче, колкото и Германия да е разочарована от действията на Русия и да й се иска да я изолира, нейното ръководство знае, че това е много трудноосъществимо . Днес Русия е 11-ят най-голям експортен пазар за Германия след Полша. Русия продава на Германия газ и петрол, а Германия продава на Русия скъпи коли, машини и други стоки с високо качество. Търговско ембарго или конфискация на активи ще опари Германия повече, отколкото САЩ и всяка друга европейска държава (с изключение на Холандия, където Royal Dutch Shell има значителни интереси). Но, разбира се, Русия е много по-зависима от Запада. Тя се нуждае от Европа като потребител на нейния газ и петрол. А в частност зависи от Германия като източник на инвестиции и технически опит. Икономическата изолация ще бъде вредна и за двете страни, но най-вече за Русия.
