Европа претегля внимателно санкциите срещу Русия, за да не засегне интересите на собствения си бизнес. Това пролича и на официалната среща на външните министри на Европейския съюз на 17 март. Докато Полша напираше към приетия списък от 21 руски и украински официални лица, получили забрана за визи и достъп до територията на общността, да бъдат прибавени още четирима по-високопоставени руски представители, Финландия била категорично против. Мотивът бил, че възстановяването на финландското стопанство е силно обвързано с растящия износ за Русия. Кипър, който е силно зависим от руските депозити, пък поискал компенсации, ако ЕС приеме твърд курс към Москва. Италия и Германия били особено разтревожени от ефекта, който ще предизвика преследването на лица, свързани с големите енергийни компании „Газпром“ и „Роснефт“.
На официален обяд по време на срещата в Брюксел (на 17 март) външните министри обсъдили с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер последиците от икономически разрив с Русия, която доставя 30% от консумирания от ЕС газ. Дипломати описват дискусиите като „база“ за по-нататъшни санкции.
Засега Европейската комисия бави и оплакването си срещу „Газпром“ за нелоялна конкуренция, защото внасянето му точно в този момент би означавало „акт на агресия“ срещу Москва. ЕС подозира, че руският газов гигант се възползва от пазарните си позиции, за да определя по-високи цени на горивото, което изнася за Централна и Източна Европа. ЕК пък се опасява, че „Газпром“ може да пречи на търговията с газ между държавите и да не допуска потребителите да се насочват към други енергийни доставчици. Разследването, започнало с обиск на офиси на руската група и на нейни потребители през 2011-а, се концентрира върху сделки с балтийските държави, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария и България.
На практика играта със санкциите срещу Русия е „висш пилотаж“, който трябва да постигне целите си и да не засегне интересите на бизнеса на нито един от играчите.
Русия е далеч от гибел в обозримо бъдеще, убедени са финансовите анализатори. Но ако стигне дотам, тя няма да е сама. Много вероятно е да повлече със себе си в гроба и цяла Европа.
Директните разходи
на руския бюджет за присъединяването на Крим ще са най-малко 3 млрд. щ. долара, е пресметнал Владимир Осаковский – главен икономист за Русия и за ОНД в московското поделение на „Бенк ъф Америка“. В тази сума са включени 2 млрд. долара, които трябва да заместят средствата от украинския бюджет и да се използват за повишение на заплатите и на пенсиите на жителите на полуострова до равнището им в Русия. Други 1.5-2 млрд. долара ще отидат за обновяване на инфраструктурата на района. Москва вече е планирала да похарчи поне 50 млрд. рубли (1.4 млрд. щ. долара) за строеж на мост над пролива Керч, обяви пред репортери на 5 март руският министър на транспорта Максим Соколов.
Заплахата за Русия е, че санкциите могат да доведат до
отлив на свеж капитал
от 50 млрд. щ. долара от руската икономика на тримесечие. Такава е оценката на Михаил Кудрин – бивш финансов министър и член на икономическия съвет на руския президент Владимир Путин.
Още преди да се стигне до проливането на кръв на протестите в Киев през миналия месец бягството на капитали е станало по-интензивно и се очаква да достигне 35 млрд. долара през първото тримесечие, заяви руския заместник-министър на икономиката Андрей Клепач. В обзор, публикуван на 17 март, лондонската фирма „Кепитъл икъномикс“ прогнозира, че от Русия ще „избягат“ 70 млрд. долара през първото тримесечие, което може да тласне страната в рецесия.
Спадът на рублата,
която се е обезценила с около 11% спрямо щатския долар от началото на годината, принуди „Банк России“ да загърби хилавия стопански растеж и да затегне паричната политика. На извънредно съвещание на 3 март руските централни банкери качиха основната лихва от 5.5% на 7%, а на редовната си среща на 14 март обявиха, че няма да предприемат лихвени понижения през следващите няколко месеца. „Банк России“ иска да задържи тазгодишната инфлация под 5% – доста амбициозна цел, като се има предвид, че потребителските цени през февруари са се увеличили с 6.2% на годишна база след 6.1% през януари.
Експерти на „Моргън Стенли“ очакват 0.8% ръст на БВП на Русия през тази година, а на „Данске банк“ – максимум 1 процент. Икономистите на московската „ВТБ капитал“ – Владимир Количев и Дария Исакова – прогнозират, че руското стопанство ще потъне в рецесия през второто и през третото тримесечие, а тазгодишният растеж ще е нулев. БВП на Русия през миналата година се повиши едва с 1.3%, а министерството на икономиката залага средно 2.5% годишен ръст до 2030-а.
Засега обаче преобладават облаците, а „икономическото положение носи ясни сигнали за криза“, коментира в Москва на 17 март заместник-министърът на икономиката Сергей Беляков. Той посъветва кабинета да се въздържа от увеличение на фискалния товар на компаниите, защото „да се вземат пари от тях и след това да се изисква да модернизират производството си е нелогично и странно“. Според Беляков един от начините да се подпомогне ускоряването на растежа е да продължи намалението на фирмените разходи, след като миналата година те паднаха леко до 33.3% от БВП.
Играта с дълговете
Междувременно още преди провеждането на референдума за Крим бдителни московски банкери забелязват, че руски компании теглят милиарди от сметките си в западни банки с клонове в САЩ заради опасения, че американските санкции могат да се разпрострат до замразяване на финансови активи. Сред най-активните участници в тегленето на пари са били „Сбербанк“ и „Внешторгбанк“, както и нефтеният гигант „Лукойл“.
Рекорден спад на щатски правителствени книжа, държани на отговорно пазене в нюйоркския клон на Федералния резерв, провокира спекулации, че „Банк России“ прехвърля вложенията си от САЩ в трети страни, за да намали уязвимостта си от потенциални сурови санкции. Според щатските банкери обемът на американските ДЦК, собственост на чуждестранни централни банки, е намалял със 104 млрд. щ. долара – до 2.86 трлн. долара – в периода от 6 до 12 март. Русия е притежавала щатски дълг за 138.6 млрд. долара към края на декември 2013-а (около 1% от намиращите се в обращение американски ДЦК от общо 12.3 трлн. долара). Това освен че я нарежда на девето място в света по този показател, я прави и основният заподозрян за отлива на книжа от попечителя в Ню Йорк.
На 20 март пък се разбра, че Руската централна банка е започнала още през миналата година да намалява инвестициите си в щатски активи. На интернет страницата на „Банк России“ бе обявено, че към 30 юни 2013-а щатските й вложения са били 29.7% от общия им размер срещу 33.8% към 31 март. През същия период инвестициите в германски инструменти са се свили до 19.3 процента. От промяната на състава на руския портфейл е спечелила Франция, която за първи път, откакто през 2006-а започва да се води статистика, е изпреварила Щатите. През второто тримесечие на 2013-а резерви на „Банк России“ във френски активи, включително и правителствени облигации и депозити, са скочили до 32% от общия им обем – 4% ръст спрямо първите три месеца.
Очевидно още преди да възникнат геополитическите трусове около Украйна, Русия е започнала да намалява теглото на щатските си инвестиции и да променя структурата им. Франция, която през 2012-а е заемала десето място сред руските търговски партньори, е имала 2.3% дял от руския търговски оборот през януари. Очевидно тези обстоятелства притъпяват желанието на Париж да иска по-агресивни санкции срещу Русия, още повече при наличието и на договори с Москва за два военни кораба клас „Мистрал“ за над 1 млрд. щ. долара. Френският президент Франсоа Оланд заяви миналия месец, че няма да анулира тези споразумения. Но може да промени решението си, ако западните партньори съгласуват по-широк пакет от санкции срещу Русия.
Същевременно, в навечерието на референдума в Крим щатските банки са продавали ударно руски облигации. По данни на Банката за международни разплащания американските кредитни институции и мениджъри на активи са инвестирали 75 млрд. долара в руски книжа.
Засега чуждестранните банки все още не са отрязали масово кредитирането на руски компании, но сделки за финансиране на някои от най-големите руски корпорации са в задънена улица в очакване на развоя на събитията.
Бизнесът на „Лондонград“ е застрашен
от потенциалните по-строги икономически санкции на САЩ и ЕС срещу Русия.
При все че имат регистрирани дружества в Люксембург и Кипър и къщи в Швейцария и Южна Франция. Влиянието на богатите руснаци най-силно се усеща в британската столица. Тя се превърна във финансов център за сключените през последните две години сделки по сливания и поглъщания на руски компании в размер на около 181 млрд. щ. долара, сочат данните на агенция „Блумбърг“. Банкери от лондонското Сити, адвокати и експерти по връзки с обществеността пък играеха ключова роля и получаваха стабилни доходи и печалби от руската активност, която провокира журналистите Марк Холингсуърт и Стюарт Лансли да нарекат столицата на Великобритания „Лондонград“.
Най-мащабните транзакции
са били в сферата на енергетиката. Последната от тях е осъществена на 16 март, когато инвестиционното дружество на руския милиардер Михаил Фридман – L1 Energy – се съгласи да купи поделението за нефт и газ (Dea) на германската енергийна група RWEза 5.1 млрд. евро (в които са включени и задължения за 600 млн. евро на RWE). Според запознато със сделката лице германската компания е ускорила продажбата заради опасения от евентуални санкции срещу Русия, като предварително е съгласувала операцията с Берлин, за да не я блокира. Говорител на RWE твърди, че продажбата се подготвя от година и нейното приключване в този момент е чисто съвпадение.
Провокираната от украинската криза нестабилност обаче дава първите си отражения върху лондонския бизнес на Русия. Търговската верига за детски стоки „Детски мир груп“ на руския милиардер Владимир Евтушенко е отложила планираната продажба на борсата в Лондон заради споровете около Крим, съобщават добре информирани източници. Акциите на втората по големина руска верига от хипермаркети „Лента“ са загубили 16% след дебюта си на лондонското тържище на 28 февруари. Сред акционерите е щатският фонд TPG Capital.
Съществува реална опасност главният изпълнителен директор на руския нефтен гигант „Роснефт“ (в който английската група „Бритиш петролиъм“ има 20% дял) да попадне сред лицата, на които ЕС да забрани да пътуват в общността, съобщи германският вестник „Билд“ на 15 март. Говорителят на „Роснефт“ Михаил Леонтиев обаче определи подобен развой на събитията като „хипотетичен“ и коментира, че подобна забрана „ще нанесе по-голям удар върху западните партньори“.
Германските компании ще платят висока цена при
евентуална търговска война с Русия
По тази причина немската бизнес общност е категорично против водещата роля на канцлера Ангела Меркел в битката с Путин.
След като и Щатите, и ЕС изключиха категорично военен удар срещу Москва, те решиха да ударят Путин в най-уязвимото място – зависимостта на руската икономика от Запада. И по този начин да покажат, че икономическите щети от санкциите ще надхвърлят значително всякакви спечелени регионални предимства. Последствията обаче ще са и за двете страни.
Миналата година търговският обмен между Германия и Русия е достигнал близо 77 млрд. евро. Москва е доставяла основно петрол и природен газ на Берлин. Германия пък е изнасяла за Русия машини, лекарства, влакове и автомобили. Над 6 хил. германски компании са регистрирани на руския пазар и са инвестирали на него общо 20 млрд. евро през последните години. Германският химически гигант BASF пък има дял в сибирските газови полета, а в замяна руският газов монополист „Газпром“ е получил съоръжения за складиране на природен газ в провинция Долна Саксония .
Германският производител на строителни материали „Кнауф“ е работодател на над 5 хил. души в руските си заводи. Германската търговска верига „Метро“ обяви, че прави „задълбочена оценка“ на положението в Украйна , докато планира първоначална публична оферта на руския си бизнес Cash&Carry. „Фолксваген“ искаше да инвестира още 1.2 млрд. евро за разширяване на руските си заводи, но в момента не е ясно дали това ще се случи. А държавната германска банка за развитие KfW, която планираше да подпише договор с руската „Внешторгбанк“ за инвестиции в размер на 900 млн. евро за средни фирми, анулира сделката в последната минута.
И докато всички страни в конфликта се заплашват със санкции и контрасанкции, представители на германските корпорации чертаят мрачни сценарии, според които на карта ще бъдат заложени 300 хил. работни места.
Започнаха и първите маневри
Новата дестинация на капитал
Руският милиардер Алишер Усманов, който според класацията на милиардерите на агенция „Блумбърг“ е най-богатият човек в Русия, е продал акциите си в „Епъл“ и във „Фейсбук“ и се е насочил към инвестиции в технологични компании в Китай, като например „Алибаба груп холдинг“. Усманов планира да увеличи дела и на вложенията си в руски активи.
В интервю на 14 март в Москва Иван Стречински – шеф на Усмановата компания за управление на активиUSM Advisors- информира, че „китайските фирми имат между 70 и 80% дял в портфейла от чуждестранни интернет инвестиции“, като „по-голяма част от тях са в Alibaba, JD.com и някои други компании с голям потенциал“.
Групата „Металоинвест“ на Усманов, която е най-големият руски производител на желязна руда, също може да прехвърли доставките си в Китай и на други пазари, ако Европа наложи санкции върху износа й.
Тези перспективи обясняват до известна степен и въздържанието на Пекин да критикува руската инвазия на Кримския полуостров.
Руският търговец на дребно X5 пък е продал на 19 март магазините си в Украйна на тамошния си конкурент „Варус“. Х5 е част от империята на руския милиардер Михаил Фридман – „Алфа груп“. Няма информация за цената на сделката, по която се работи от октомври 2013-а, но украинският вестник „Капитал“ обяви преди време, че тя ще е на стойност между 5 и 10 млн. щ. долара.
Междувременно, Усманов и 11-ят по богатство руски милиардер Вагит Алекперов – изкупуват ударно акции на ръководените от тях групи, възползвайки се от ниските цени. Алекперов, който е главен изпълнителен директор на „Лукойл“, е изкупил обратно фирмени книжа за 147 млн. щ. долара през първото тримесечие по данни на „Блумбърг“. В резултат на руско-украинската криза те са се обезценили с 15 процента.
Интернет фирмата на Усманов Mail.ru Groupпък планира да изкупи обратно акции за 45 млн. долара. От началото на годината нейните книжа са загубили 18% от стойността си. По оценка на „Бенк ъф Америка“ пазарът вече е изчерпал низходящия си потенциал.
Фирмени акции са изкупували обратно и „Роснефт“, и „Новатек“.
Нищо чудно украинската криза да сбъдне най-голямата мечта на Москва – да върне в Русия милиардите на руските олигарси.
