Всяка държава принуждава гражданите си да спазват законите, а нарушителите се наказват, включително и със затвор. Хиляди държавни служители в цял свят работят в сферата на изпълнение на наказанията. Напоследък обаче правителствата на много държави преотстъпват тези функции на частни подизпълнители. Тази практиката продължава да е обект на критики. Едни я определят като едва ли не узаконяване на робството, стимулирано от чисто търговски интерес. Според други – частните затвори не са изправителни учреждения, а санаториуми с цветарници и пойни птици в клетки.
Предпоставките
Интересът към създаването на недържавни изправителни учреждения се засилва през 80-те години на ХХ век. Той е пряко свързан с увеличаването на броя на затворниците в САЩ след обявената още в началото на 1970-те „война с наркотиците“. В нейните рамки бяха приети федерални закони, предвиждащи сурови наказания за съхраняване на незначителни количества забранени вещества. По-късно своята роля изиграха и приетите в много щати „закони за трите престъпления“. Според тях гражданите, престъпили трикратно закона, се осъждат на продължителен, а понякога и на доживотен затвор, дори ако престъпленията не са тежки. Друг фактор е увеличилият се поток на налегални емигранти през южната граница.
Идеалната ниша
През 1983 г. в САЩ е учредена първата и впоследствие една от най-мощните частни компании за управление на места за излежаване на наказанията – Corrections Corporation of America (ССА). Година по-късно тя започва да контролира център за задържане на нелегални емигранти в Хюстън, а през 1985-а предлага да управлява цялата система на затворите в щата Тенеси, оценявайки услугите си на 200 млн. долара. През 1986-а Corrections Corporation of America изгражда първия частен затвор Shelby Training Center за малолетни престъпници, а през 1992 г. става управляваща структура на затвора със строг режим Leavenworth Detention Center.
Днес Corrections Corporation of America притежава управлява 65 места за излежаване на наказанията, в които може да бъдат настанени над 80 хил. души. През 2013-а доходите й надхвърлиха 430 млн. долар. Сред инвеститорите на ССА са такива солидни компании като Kentucky Fried Chicken и PepsiCo Inc.
Друг стълб на затворническия бизнес е GEO Group (по-рано Wackenhut Corrections Corporation). В различно време в директорския борд на тази компания са фигурирали цяла плеяда бивши величия от системата за сигурност на САЩ – от служители във висшето звено на ФБР, сред които Джордж Уейкенхът, основател на фирмата, до бившия министър на американските военноморски сили – Джеймс Уеб. Вероятно затова GEO Group непрекъснато изпълнява поръчки за изработването на муниции за армията и специалните служби, поддържайки високите си доходи. Заедно със ССА тя контролира 75% от американския пазар на услугите, предоставяни от частните затвори. В тази сфера работят 18 компании, в чиито изправителни учреждения излежават наказанията си около 10% (приблизително 220 хил. души) от всички осъдени в САЩ. В някои щати, като Аризона например, частните затвори поемат 20 на сто от престъпниците.
Затворници или роби?
Успехите на затворническия бизнес са пряк резултат от използването на почти безплатна работа ръка. Затворникът получава от 17 до 50 цента на час, в зависимост от тежестта на работата. В същото време за всяко нарушение може отнесе 30-дневно увеличение на присъдата. Не може да става и дума за стачки или профсъюзи. Според договора с държавата хазната отделя по 25-70 долара дневно за всеки затворник. Частните структури избягват да приемат престарели хора, такива, които страдат от хронични и психически заболявания или слаби физически затворници, за да пестят от разходи за лечение. Проблемните обитатели, склонни към насилие и бягство, също са малко. Основният акцент е върху оптимизирането на разходите за охрана. В Лорънсвил, щата Вирджиния например, ССА е изградила супермодерен затвор, където петима човека денем и двама нощем пазят 750 затворници, използвайки най-съвременна апаратура за следене.
Трудът на персонала в частните затвори е много добре заплатен. Изпълнителният директор на частна затворническа компания например получава пет пъти повече от шефа на Федералното бюро за всички затвори в САЩ. Напоследък се появи още една доходоносна практика – преместването на осъдени от препълнени затвори в частни учреждения срещу заплащане.
По света
През 1992 г. във Великобритания е открит първият частен мъжки затвор Wolds, предвиден за 400 души. Той е собственост на фирмата G4S, която се занимава с охранителни услуги и осигуряване на безопасността на граждани в цял свят. Сега в Англия има 14 частни изправителни учреждения, готови да поемат 13 хил. души. Освен G4S основни играчи на този пазар са компаниите Sodexo Justice Services, управляваща четири затвора и Serco, която притежава 6 места за излежаване на наказанията и получава над 100 млн. паунда чист годишен доход. През 2012-а британското правителство разглеждаше въпроса за предаването на всички държавни затвори под управлението на частни структури за срок от шест години. Тази инициатива трябва да спести на хазната 450 млн. брит. паунда, но продължава да е обект на обсъждане.
Основна роля в бизнеса с частните затвори в Австралия играят вече споменатите GEO Group, която се разпорежда в шест изправителни учреждения и G4S, управляваща няколко места за излежаване на наказанията. Под контрола на Serco се намират два затвора и няколко центъра за нелегални емигранти. Въпреки относително малкия брой на лишените от свобода в Австралия локалният пазар на частните затвори се оценява като твърде перспективен.
Частни места за излежаване на наказанията съществуват вече в Канада и в Швеция. В Япония се използват частни структури за охрана на затворниците, във Франция съществуват затвори със смесено частно и държавно управление – предприемачите отговарят за строителството и обслужването на сградите, а държавата поема охраната и издръжката на обитателите им.
През 2004 г. в Израел бе приет закон, разрешаващ изграждането на частни затвори. Започна дори строителството на сграда за 800 души, което струваше на собствениците му 360 млн. долара. През 2009-а обаче Върховният съд призна изключителния монопол на държавата върху ограничаването на свободата на гражданите и начинанието се провали. Идеята за създаването на частни затвори е обсъждана в различно време в Латвия, Германия, Чехия, ЮАР, Казахстан и Русия.
