Прокуратурата сътвори безпрецедентна каша, след като успешно засекрети обвинението срещу Сергей Станишев… от самия него. Конфузът е наистина голям, а и твърде неприемлив за държава с претенции, че спазва закона. Още повече че в цял свят от столетия може би само един-единствен принцип в правото не се оспорва от никого: неотменимостта на правото на защита на обвиняемия. И първото условие той да се прояви е човекът да научи в какво е обвинен.
Цялата работа се вмирисва от идиотското разбиране за класифицирана информация, което битува у нас. А случката със Сергей Станишев е само илюстрация до какви абсурди може да се стигне. Той е обвинен за това, че докато е бил премиер, е изгубил няколко секретни доклада – те мистериозно са изчезнали от секретното деловодство на Министерския съвет. Впоследствие един от тези доклади незнайно как се намери у друг знаков обвиняем – Алексей Петров, който през 2010 г. го връчи на новия премиер Бойко Борисов и получи за това дори похвалата, че е „почетен гражданин“. Но това не попречи после да го приберат в ареста по обвинение по делото „Октопод“.
Разследването срещу Станишев започна през май 2010 година. След дълго размотаване държавното обвинение се отказа да пише обвинителен акт и реши да внесе само предложение, с което хем да повдигне обвинение срещу бившия министър-председател, хем Станишев да бъде осъден само по административен ред – с глоба в полза на държавата. Законът дава тази възможност при дела, в които не е констатирана висока степен на обществена опасност от извършителя и от деянието му. Нещо повече – прокуратурата е длъжна да внесе предложение за глоба вместо обвинителен акт, стига да са налице предпоставките, описани в чл. 78а от Наказателния кодекс.
Да оставим настрана проточилата се с години сага около това предложение на Софийската градска прокуратура. То вече три пъти влиза в съда, който й го връща. Докато най-сетне, на четвъртия път, се стигна до насрочване на делото, което трябваше да се гледа във вторник (18 март) в Софийския градски съд. Процесът обаче така и не тръгна – не само защото самият Станишев не дойде. То нямаше и как да започне заради поредния Параграф 22, в който се набута родното обвинение.
Проблемът е в това, че предложението на прокуратурата е засекретено, както е секретно и цялото производство срещу Станишев за изчезналите доклади. Само че според НПК такова „секретно“ обвинение просто не може да има. А да е засекретено от подсъдимия звучи направо нелепо. Само че точно така се оказа.
В съда се разбра, че прокуратурата е изпратила обвинителния документ чрез секретна поща в секретното деловодство на Народното събрание, за да го предадат на Станишев. Абсурдът е в това, че чиновниците в НС дори и да искат, не могат да го направят – забранено им е по закон. Защото грифът „секретно“ върху предложението означава, че документът не може да бъде даван на никого – процедурата предполага, ако Сергей Станишев иска, да може да седне в деловодството и да си прочете документа там. Но не може да си води записки, нито да си го преснима или да го изнесе навън. Законът за защита на класифицираната информация изобщо не е предвидил, че този документ може да е нужен на обвиняем, нито той да може да го покаже на адвокатите си и да си подготви защитата в съда.
В същото време Наказателнопроцесуалният кодекс е категоричен, че ход на делото не може да бъде даден, ако обвиняемият не получи препис от обвинението, при това в седемдневен срок преди заседанието. Съдебната практика счита, че нарушаването на тази процесуална норма води до грубо нарушение на правото на защита на обвиняемия и съответно налага отмяната на всяка присъда или решение, четена от съда.
Проблемът е, че прокуратурата е сложила гриф за класифицирана информация на постановлението, казват и двамата адвокати на Станишев Васил Василев и Ина Лулчева. Затова не ни го дават, защото е секретно. Повече от месец полагаме усилия да го получим, за да не се отлага делото.
При така стеклите се обстоятелства обаче съдът просто нямаше друг ход освен да отложи процеса. И даде срок до 12 май, за когато е насрочено новото заседание, да се потърси изход от патовата ситуация с обвинението на Станишев. Дотогава ще бъде изискана информация от шефа на Народното събрание Михаил Миков за това дали е връчвано предложението, адресирано до Станишев , и кога и как се е случило. Въпреки че отговорът се знае отнапред.
Според адвокатите единственият изход от нелепата ситуация е прокуратурата просто да разсекрети предложението си за налагане на наказание на Станишев, за да може то да му бъде връчено по нормалния ред и делото да тръгне. Ако не го направи – дело няма как да има и на 12 май, а вероятно и по-късно, докато давността за търсене на наказателна отговорност не изтече съвсем.
Тогава пък Станишев ще има всички шасове да се превърне в поредния българин, спечелил в Страсбург дело срещу държавата си. Въпреки че и той вероятно също е вдигал ръка за гласуването на закона за класифицираната информация, а следователно съвсем не е без своя вина за абсурда, в който сам попадна.
