Поредният опит за продажбата на врачанския комбинат "Химко" отново претърпя провал. На 19 март по искане на Росица Томова, синдик на отдавна фалиралото дружество, активите му (или поне това, което е останало от тях) след решение на Окръжния съд във Враца бяха обявени на търг. Мераклия за тях обаче така и не се яви. А мечтата на икономическия министър Драгомир Стойнев за реиндустриализация на икономиката, в която "Химко" имаше фундаментална роля, за пореден път се отдалечи за някое по-добро бъдеще.
Началната цена на обявеното като тайно наддаване за остатъците от завода бе определена на 28 552 458 млн. лв. без ДДС – според синдика това е най-актуалната оценка за състоянието на комбината към настоящия момент.
За продан бяха обявени
всички земи, сгради, инженерни и основни производствени съоръжения, оборудване, материални активи и транспортни средства. Всичко това трябваше да се продаде вкупом, независимо че в оценката е посочена стойността на всяка движима или недвижима вещ – от сградите до бюрата и столовете до тях.
Нека припомним, че преди доста време министър Стойнев обяви, че за купувач ще бъде избран инвеститорът, който докаже, че може да доставя природен газ на преференциална цена….?! А като се замисли човек, фирмите с подобен "профил" не са чак толкова много. Поне на нашата географска ширина.
И макар че от дълго време се говори, че има заявка от инвеститор, който уж имаше намерение да "оздрави" комбината и който бил напът дори да осигури доставката на евтин природен газ за производството на карбамид, до момента той е неназован. А инак предварителни анализи бяха правени и те сочеха, че работата на завода можела да се възстанови докъм една четвърт от предишния му капацитет. Което на практика означава 170 хил. т карбамид и 105 хил. т амоняк годишно. Зад тези сметки на експертите обаче не се видя обосновка каква част от активите реално могат да се използват. Според изготвения преди две години от екип на Кирил Петков, един от бившите директори на завода (преди приватизацията), анализ на възможностите за възстановяване на работата във врачанския завод, той можел да работи с около четвърт от капацитета си. И както още по това време в. "БАНКЕРЪ" писа, реално става дума за т.нар. нова седма линия, която е инсталирана през 1983-а и според специалистите има ресурс да работи още 15 години.
Само илюзиите са безплатни…
стана ясно в сряда (19 март). В същото време, само няколко дни преди датата на търга, Елин Топалов – отдавна потъналият в мълчание синдик на компанията "Ново Химко" – предишният "оздравител" на предприятието, решил да врътне поредна юридическа хватка. Той поискал обезпечение на бъдещи искове за собственост срещу "Химко"и по този начин на практика се опитал да провали провеждането на търга. Съдия Радослава Симеонова от Врачанския окръжен съд е допуснала обезпечение на исковете по реда на чл.390 от ГПК, при условие че бъде внесена гаранция от 285 000 лв., което е 10% от стойността на обявените за продажба активи. И временно е спряла провеждането на търга до предявяване на исковете. До последния момент обаче тези пари така и не бяха внесени. А законът дава право на "Ново Химко" да предяви искове за собственост поради факта, че договорът, с който компанията е придобила торовия завод, не е прекратен…?!
В същото време като че ли преднамерено се подминава фактът, че сегашната оценка на предприятието е пет пъти по ниска от тази, която определи Врачанският съд в оздравителната процедура, когато свързаната с бизнесмена Николай Галчев (разбирай и с Брендо) компания "Ново Химко" пое комбината от предишния му собственик акционерното дружество "Химко".
Нещо повече, тази оценка драстично се разминава и с обявената стойност на активите в последния финансов отчет на предприятието (отпреди три години), която хората на Галчев са вписали в търговския регистър – а тя е 149 млн. лева…?!
Странно защо никой не задава въпроса
къде са се стопили тези повече от 100 млн. лв., при положение че задълженията към основните кредитори – "Булгаргаз" и Националната електрическа компания продължават да висят…?!
Що се отнася до идеята на министър Стойнев "Химко" да стане отново държавно предприятие, за което дори бе определено и финансиране – приблизително 50 млн. лв., тя беше напът да придобие истински измерения. Очевидно обаче поне на този етап този мерак на откровено "социалния" министър не можа да намери реализация, тъй като дори представители на създаденото по негова инициатива дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг – "Енергийна инвестиционна компания" (100% собственост на БЕХ), не рачиха да се явят на търга.
По всяка вероятност ще се чака обявяването на втори търг, когато началната цена ще падне с 20%, както изисква законът. Друг е въпросът как чрез тази продажба държавата ще си върне парите, които предприятието дължи на държавното дружество "Булгаргаз" (близо 160 млн. лв.) и на Националната електрическа компания (близо 80 млн. лв.). Те двете са и най- големите кредитори на фалиралия завод. А що се отнася до неизплатените още преди десет години, когато заводът спря да работи, заплати на работници и осигуровки, които по наша информация са пресметнати на около милион, те са останали последната грижа на всички "рехабилитатори", включително и тези последните…
