За някакви си три часа (от 14.30 до 17.30 ч. в четвъртък) депутатите от БСП и от ДПС успяха с изключително упорство да моделират структурата на Сметната палата. Всички забележки на опозицията от ГЕРБ и на вътрешната опозиция в управляващото мнозинство в лицето на народния представител на от „Коалиция за България“ Георги Кадиев не бяха приети. Председателят на палатата Валери Димитров пък въобще отсъстваше от заседанието – не беше поканен. За сметка на това в залата, в качеството им на членове на работната група, подготвяща новия закон, присъстваха бившите членове на палатата (до 2010-а) Лидия Руменова, Горица Грънчарова и проф. Иван Душанов. Неслучайно депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова попита дали това са бъдещите членове на палатата, след като бъде променен законът и след като влезе в действие колегиалният модел. Но не получи отговор.
Всъщност, както стана ясно при дебатите около новия закон, които продължават вече месец, не е важно какъв модел – колегиален или йерархичен (върховен одитор), ще има палатата. От много по-голямо значение е дали в закона ще фигурира такава административна структура и ще има ли такива изисквания към служителите й, които гарантират ефективен контрол върху качеството на одитите й. Вносителите на закона предложиха колегията да се състои от осем членове и от един председател – общо девет човека. Георги Кадиев (от БСП) поиска членовете й да са пет заедно с председателя. А депутатите от ГЕРБ предложиха да са трима – с идеята, че ако тази поправка бъде приета, моментално ще отпадне необходимостта да се сменя сегашното ръководство на палатата – председател и двама заместници. Но, както се разбра в хода на обсъжданията, идеята за промяната на закона е именно да се смени неудобното за сегашните управляващи ръководство на палатата и тя да бъде поверена на лица, избрани на партийно-квотен принцип. Логично е, че бюджетната комисия прие деветчленния колегиален модел.
Отпаднаха всякакви изисквания за сертифициране на служителите на палатата, които ще извършват одитите. Сегашната й йерархична структура, която създава предпоставки за контрол на одитите на три нива, ще бъде променена с хоризонтална схема на управление. Това значи, че един член на колегията ще отговаря за един ресор и директно ще контролира одиторите. Според Менда Стоянова и по мнението на сегашния шеф на палатата Валери Димитров това ще създаде условия за политически натиск при изготвянето на одитните доклади, и то не само от страна на членовете на колегията, но и от местните политически активисти.
Депутатите прокараха в проектозакона текст, който задължава палатата да прави одити на всички общини. В момента това ставаше само в общините, които управляват над 10 млн. лв. бюджетни средства. Така обект на задължителните одити ще станат още 136 регионални административни единици. Менда Стоянова напомни, че палатата не разполага с достатъчно персонал, за да извършва професионално тези одити. Румен Гечев обаче й възрази, че Сметната палата има 100 непопълнени бройки за одитори и това е възможност капацитетът на палатата да бъде разширен чрез наемане на нови хора. Депутатите от ГЕРБ обаче веднага заподозряха, че изискванията за сертифициране и полагане на изпит се отменят именно за да може точно на тези свободни места да бъдат назначени политически калинки на БСП и ДПС. Опозицията е убедена, че новият закон за палатата е прелюдия към компроматна война, която ще съпътства кампанията за местните избори.
Така или иначе парламентарната бюджетна комисия прие проектозакона за одитната институция, но на управляващите им предстои ожесточен дебат по него при окончателното му приемане на второ четете в пленарната зала във вторник.
