В глобалното село всички са или роднини, или контрагенти. Това обяснява защо санкциите срещу селските старейшини изглеждат недоправени и половинчати.
След напоителни телефонни разговори и поучителни слова за правов ред и морал със старейшината Путин, старейшина Обама забрани на две дузини приближени на руския президент да се забавляват в американските ловни полета и замрази активите им. В разширения списък на санкционираните от 20 март влиза един от основателите на нефтения търговец „Гънвор“ – милиардерът Генади Тимченко, защото в тази фирма, според щатското финансово министерство, Путин имал инвестиции. (Бел. ред. – впоследствие се разбра, че Тимченко е продал 43-процентния си дял в „Гънвор“ на съдружника си Торбьорн Торнквист ден преди санкциите). Там е и бившият партньор по джудо на руския лидер – Аркади Ротенберг, чиито компании спечелили контракти за над 7 млрд. щ. долара за подготовка на тазгодишните Зимни олимпийски игри в Сочи. Сред провинилите се е и кредиторът от Петербург „Банк Россия“ с активи от 10 млрд. щ. долара, защото обслужвала руския елит и лично Путин. Нейните карти „без предупреждение“ са спрели да обслужват „Мастър кард“ и „Виза“.
Американски бизнес лобита и асоциации обаче се намесиха, за да охладят ентусиазма на племенния вожд. Те му напомниха, че поделението на „Дженеръл илектрик“ в Русия е спечелило 2.5 млрд. щ. долара през 2012-а, в него работят 3400 души и то има в страната 54 самолета на лизинг. Финансовото поделение на „Боинг“ – „Боинг кепитъл“, е разтревожено от ефекта на мерките върху пътническите превози и търсенето на самолети. За „Ексън мобайл“ Русия е най-големият обект за проучвания и сондажи извън Щатите и освен това групата е поискала разрешение от украинските власти да търси гориво в Черно море по крайбрежието на Крим.
Между племенните вождове на Европейския съюз също възникнаха разногласия как да се справят с руското племе. Финландия и България се оплакаха, че разчитат на търговския си обмен с Русия, за да ускорят растежа. Кипър пък се финансирал основно с руски капитали. Прибалтийските републики също имат оживен стокообмен с Москва. Франция пласира военни плавателни съдове на руските контрагенти. В Германия (чиито бизнесмени ще загубят грубо 100 млрд. евро от търговски санкции срещу Русия) пък след родния немски език най-често се чува руски – в елитния германски балнеокурорт Баден-Баден руснаците имат цял квартал, а в Хамбург руски богаташ е купил и обновил църква. Омотани в това кълбо от интереси, европейските старейшини дискутираха до късна доба на 20 март как точно да накажат непокорните руски племена и накрая включиха още 12 руснаци и украинци към първоначалния списък от 21 души, които няма да могат да се разхождат из ЕС. В допълнение, за да не изглеждат съвсем постни наказанията, бяха отменени двустранните племенни съвети между враждуващите, както и насрочената за 3 юни в Сочи среща на властелините на планетата.
Азиатските старейшини веднага съзряха големия си шанс за по-тясно сътрудничество с Путин. Китай, макар и леко нервен от изобилието на референдуми по повод на собствените си проблемни региони Тибет и Тайван, се въздържа да критикува Москва. Преди това китайският вожд Кси Дзинпин показа огромното си уважение към руската мечка, като направи първото си задгранично посещение като премиер в Москва и след това присъства на откриването на Олимпийските игри в Сочи. Евентуален съюз между руското и китайското племе ще балансира американското присъствие. Руският гигант „Газпром“ се надява да доставя по 38 млрд. куб. м газ годишно на Китай от 2018-а нататък, след като бъде завършен първият газопровод между най-големите в света производител и потребител. А руският оръжеен бранш подготвя вноса на изтребители „СУ-35“ за Пекин – сделка, която се дискутира от 2010-а. Шаманите на Индия нямат нищо против по-тесни връзки с руските контрагенти, включително и в областта на оръжейните доставки. Докато Япония е в по-разкрачено положение между солидарността с участие в санкциите и нуждата от нефт и газ след катастрофата във Фукушима през 2011-а.
Това раздвоение определено дразни непрекъснато мърморещите украинци, които заявиха готовност да станат отново ядрена сила. На този етап обаче, в очакване на по-добри времена, те се задоволиха само да подпишат политическата част от договора за алианс с ЕС на 21 март. И свикаха народното опълчение, което да отвоюва обратно Крим, в което се били записали вече 200 хил. бивши войници от запаса.
