Юристите заявяват потребност за обучение по текстовете на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Това сочат данните от проведено проучване в рамките на проект за повишаване на капацитета на съдебната система на Националния институт на правосъдието. Проектът се финансира чрез Норвежкия Финансов механизъм 2009-2014 година. Началото е дадено през февруари миналата година, а срокът за изпълнение на проекта е две години.
„Изцяло готов и обявен за записване е първият ни пилотен дистанционен курс за обучения по семейно право и права на човека. Той ще се осъществява от екипи от двама магистрати“, поясни ръководителя на проекта Нели Маданска за една от свършените дейности. До момента са обучени и 22 магистрати за преподаватели по темата за правата на човека. Друга цел на проекта е възстановяването на двустранно и тристранно сътрудничество със съдебни обучителни институции в Европа. По тази линия са проведени две учебни посещения в Голямата камара на Европейския съд по правата на човека, като в тях са взели участие двадесет магистрати и експерти. Освен това е актуализирано и преработено помагало за съдебна защита на човешките права в България, като то ще бъде издадено до края на годината. В рамките на проекта е започнал и превод на български език на Речник по хуманитарно право и права на човека.
Като продължение на дейностите по проекта от днес до 26 март се провежда Форум за ролята на съдебната система и институциите за защита на човешките права в България. В неговите рамки ще се дискутират теми и идеи в контекста на правосъдната система в страната ни. Организаторите дори си поставят за цел форумът да се превърне в ежегоден.
Началото на форума бе дадено от директора на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов: „Материята за правата на човека претърпя еволюция последните години. Все по отчетлив е дебата за ролята на съда по правата на човека дали трябва той да бъде наднационална съдебна инстанция, или да се концентрира върху установяване на стандартите за спазване правата на човека, гарантирани по конвенцията“. Така според него втората тенденция предполага повече отговорности и изисквания към националните власти.
Мая Иванова
