Разнотемни , разнокалибрени и със съмнителна законност, референдумите се превръщат в поредния коз на националисти и сепаратисти в навечерието на изборите за Европейски парламент. Засега обаче е трудно да се прогнозира дали тази обществена активност ще засили, или – напротив – ще намали евроскептицизма.
Безспорно най-нееднозначна ще е оценката за проведения на 16 март референдум в Крим, на който 97% от явилите се пред урните (81.37% от имащите право на участие) гласуваха за присъединяване на полуострова към Русия. И въпреки че допитването бе обявено за противоречащо на политическите и на законовите норми от двете страни на Атлантическия океан, никой не може да си затвори очите пред факта, че такава огромна маса от електората е загърбила Киев и е „прегърнала“ Москва.
Сред наблюдателите на кримския вот имаше и евродепутат от Каталуния, чиято управа отдавна напира да проведе референдум за отделяне от Испания. На 12 декември 2013-а правителството на най-богатата испанска област, чийто БВП е 194 млрд. евро и която има собствен език и парламент, насрочи за 9 ноември 2014-а допитване до населението с един въпрос и два подвъпроса: „Искате ли Каталуния да стане държава?“ и „В случай на утвърдителен отговор искате ли тя да е независима?“ По този повод Мадрид се закле, че няма да допусне провеждането на този референдум, защото той противоречи на конституцията на страната и е незаконен. Такова е становището и на европейските партньори на Испания.
Мнозина политически наблюдатели се питат дали шотландците няма да са следващите, които ще изберат независим път на развитие. Всенародното допитване за отделянето на Шотландия от 300-годишния й съюз с Англия и Уелс ще се проведе на 18 септември 2014-а. Вотът обаче ще стане със съгласието на Лондон и ще бъде признат от международната общност. Според последното проучване на общественото мнение на агенцияYouGovот февруари 52% от анкетираните няма да подкрепят независимостта на Шотландия, а 34% ще гласуват „за“ – с 1% повече, отколкото през януари. Ако привържениците на свободата успеят да вземат превес, страната ще се отдели от Обединеното кралство и през март 2016-а ще стане юридически независима – точно преди парламентарните избори в Шотландия през май същата година. Досега не е коментирано дали евентуалната нова юрисдикция ще остане част от Европейския съюз, или ще трябва да предоговаря членството си в общността.
Междувременно за независимост се бори и друг регион от Европа – областта около Венеция в Северна Италия, която освен Венеция включва също и градовете Тревизо, Виченца и Верона. Недоволството на венецианците произтича от усещането, че по-богатата северна област не получава достатъчна част от данъчните приходи, които се преразпределят към по-бедния юг. В интерес на истината, Венеция е била много по-дълго независима държава, отколкото част от Италия. Тя е била автономна повече от хиляда години – до 1797-а, когато Наполеон побеждава областта и впоследствие тя става част от Австрия. Венеция се присъединява към Италия през 1866 година.
„Кутията на референдумите“ през тази година отвори Швейцария, която на 9 февруари се допита до гражданите си дали искат да бъде ограничен достъпът на чуждестранни работници в страната. Изненадващо 50.3% от участниците поискаха квоти – само 20 хил. повече, отколкото бяха противниците на ограничителния режим. И в Берн започнаха да се питат дали да не променят законите за провеждане на референдумите, по-специално по кои теми да се правят публични обсъждания.
Общото между всички изброени случаи на сондиране на общественото мнение е, че тези сондажи бяха проведени под натиска на националистическите партии. В общия случай те са провокирани по икономически причини, зад които със сигурност стоят много по-сложни политически интереси. Което означава, че Европейският съюз все още не е успял да намери пътя към обединението и не говори на общ език.
