Компании в клопка

Migration Image

Изтърканото оръжие на санкциите заплашва да върне развития свят обратно в рецесия и тревожи сериозно бизнеса. А граничещият с изнудване натиск на Съединените щати за единен широк фронт с партньорите от Европейския съюз за по-обхватни наказания срещу агресора Русия застрашава едри международни корпорации.

Като че ли най-много има да губи британският гигант “Бритиш петролиъм”, чиито акции са поевтинели с 6.2%, откакто Москва разположи войски в Крим. Компанията е най-големият самостоятелен чуждестранен инвеститор в Русия с 20% дял в “Роснефт”, който придоби през 2013-а. Основните тревоги на “Бритиш петролиъм” са свързани с факта, че 70% от “Роснефт” са собственост на руската държава, а главният изпълнителен директор на руската група Игор Сечин е близък приятел на Путин от 20 години. Досегашните санкции няма да навредят на руския бизнес на англичаните, но анализаторите предупреждават за дългосрочните перспективи за инвестициите на “Роснефт” в условията на влошаване на връзките между Запада и Москва и в очакване на персонални санкции на САЩ срещу приближени до руския държавен глава олигарси и членове на техните семейства. На дела в “Роснефт” се дължи една трета от производствения обем на “Бритиш петролиъм” и 13% от чистата печалба, пресмятат експерти на “Дойче Банк “. Освен това той гарантира участие на британците в проектите за проучване на находища редом с други международни нефтени компании, включително и съдружието на “Роснефт” с “Ексън мобайл” за добив на нефт от руските крайбрежни води на Северния ледовит океан.

Главният изпълнителен директор на “Бритиш петролиъм” Боб Дъдли резюмира важността на “Роснефт” с определението, че това е “уникалната инвестиция на групата в растящия руски енергиен сектор”. А фирменият говорител Тоби Одоун посочи, че ръководството следи внимателно ситуацията, но стои плътно зад руската си инвестиция. На практика “Бритиш петролиъм” няма особен избор, като се има предвид, че продължава да се бори за възстановяването си от катастрофалния нефтен разлив в Мексиканския залив през 2010-а.

В клопката на олигарсите попадна и френската нефтена група “Тотал”, която притежава 17% дял в най-големия независим руски газов производител “Новатек”. Просто защото 24% от същата компания са собственост на милиардера Генади Тимченко, който вече фигурира в забранителния списък на Запада за свободно придвижване и замразяване на активите. Акциите на “Новатек” потънаха с 13% на 21 март – ден след обявяване на санкциите срещу Тимченко. А инвестицията на “Тотал” загуби 1 млрд. щ. долара от пазарната си оценка. Въпреки това и нейното ръководство, подобно на конкурентите от “Бритиш пертролиъм”, е уверено, че руските им вложения ще устоят на трусовете в отношенията на Москва с останалата част на света.

Междувременно, освен “Тотал” и други френски фирми като “Рено”, “Данон” и “Алстом”, са изградили широки бизнес мрежи с Русия. Което провокира коментара на Филиб Гьобел – председател на френската федерация на химическите производители, че “ако ситуацията се влоши, това със сигурност ще има негативно отражение”.

Още по-тревожно е положението на германските компании. “Фолксваген”, “Сименс” и “Хайделберг семент” са сред най-големите чуждестранни инвеститори в Русия. Търговската верига “Метро” продава бакалски стоки на руснаците, “Адидас” ще облича руския национален отбор по футбол за световното първенство през 2018-а, а “Луфтханза” лети до най-много руски градове в сравнение с който и да било друг западен превозвач.

“Хайделберг семент” – третият по големина производител на цимент в света, е отчел около 500 млн. евро печалба от дейността си в Русия и Украйна през 2013-а. Групата има 21 завода на територията на двете държави. Главният изпълнителен директор на “Хайделберг” – Бернд Шайфеле, каза, че “най-големият риск е, ако американците играят игри за надмощие, защото ограничените им търговски връзки с Русия им позволяват това”.

В интервю за германския “Цайт” Юрген Фитшен – един от главните изпълнителни директори на “Дойче Банк “, предупреди, че “връщането на студената война трябва да се предотврати на всяка цена”. През последните две години германският банков лидер е бил консултант на сделки по сливания и поглъщания с участието на руски компании на обща стойност 74 млрд. щ. долара.

Автомобилният бранш също се чувства несигурен. Мюнхенската група “Бе Ем Ве” е увеличила с 12% продажбите си в Русия през миналата година – до общо 44 871 превозни средства, показва официалната статистика на Асоциацията на европейския бизнес в Москва. Всяка ескалация на напрежението ще принуди компанията да преоцени плановете си за руска експанзия. Конкурентът “Фолксваген” пък е продал около 287 хил. коли в Русия през 2013-а, което се равнява на 3.2% от международните й сделки.

“Сименс” има офиси в повече от 30 руски града и реализира в страната съоръжения за енергетиката, високоскоростни влакове и медицински устройства. А германският производител на химикали BASF, който е най-големият германски индивидуален потребител на природен газ, задоволява 50% от нуждите си с гориво от “Газпром”.

Очевидно Германия ще загуби най-много от затягане на санкциите срещу руснаците. А като се имат предвид големината на икономиката й и ролята й на мотор на растежа, нейните проблеми много бързо ще се превърнат в европейски.

В обширен коментар германският “Шпигел” описва колко сложен е танцът на канцлера Меркел с руската мечка. И вмъква двусмисления коментар на дамата по повод на референдума в Крим, че “всеки резултат над 90% трябва да се приема скептично”… “освен, разбира се, за собствения ми избор за председател на Християндемократическия съюз”.

От последното проучване на общественото мнение на агенция TNS Forschung, поръчано от “Шпигел”, 60% от участниците в анкетата са определили отговора на Запада на кризата като подходящ. Предишни сондажи обаче показват, че над две трети от германците са против икономически санкции срещу Русия, а 55% подкрепят мнението на Путин, че Украйна принадлежи на руската сфера на влияние. Почти толкова смятат, че западният свят трябва просто да приеме анексирането на Крим.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст