Парното в София няма да се даде лесно

Migration Image

Десет години след последния напън за избор на частен мениджър за “Топлофикация София” този опит отново е актуален. В четвъртък (27 март) Столичният общински съвет гласува да започне процедура за избор на консултант, който да изготви анализ и да предложи вариант за управление на закъсалото общинско дружество.

Редица медии веднага реагираха, че едва ли не всичко вече е предрешено и още от есента ръководството на компанията ще бъде сменено. Истината обаче е доста по-различна – на практика това е само един ход на софийското кметство за успокояване на ситуацията след натиска на държавата “Топлофикация” да плати дълговете си към “Булгаргаз” и “Български енергиен холдинг”.

Сама по себе си процедурата за преминаване към частен управител е доволно дълга. Първо, е необходимо да се наеме консултант, който да предложи модел за управление на предприятието, така че да се подобри финансовото му състояние. Съответно той ще трябва да извърши правен и финансов анализ и да даде предложение за промяна на мениджмънта. Вече са направени предварителни проучвания и са описани няколко варианта, по които това да стане – по Закона за концесиите с наем на активи, приватизация, по Закона за обществените поръчки или с договор за управление. Задача на консултанта ще е да прецени как всяка от тези възможности ще се отрази на фирмата и каква ще е ползата от нея. След което да предложи и начина за избор на мениджмънт.

Дори и да приемем, че всичко описано мине в свръхкратки срокове, примерно за два-три месеца, ще последва най-сложната част – подготовката на т.нар. мениджърски договор. В него има редица твърде деликатни моменти, които няма начин да минат без спорове не само в Столичния общински съвет, а и в обществото. Никак не е без значение, да речем, дали мениджърът ще може да продава самостоятелно електроенергията, която се произвежда, успоредно с топлоенергията и ще му бъде ли поставена задачата за поддържане на определено ниво на предоставяната услугата, каквато е практиката в западните държави (график за отстраняване на повреда в зависимост от размера й, определена температура на подаваната вода независимо от етажа на блока, модерен клиентски център за приемане на обажданията на клиентите и т.н.)? Важен е и въпросът доколко частното ръководство ще има право на самостоятелна инвестиционна политика и оптимизация на числеността на персонала без одобрението на съвета на директорите на “Топлофикация София”? Все пак в дружеството работят над 2200 човека, голяма част от които са в предпенсионна възраст.

Много любопитно е също за какъв срок ще се възложи управлението на компанията на частния мениджър? Защото пет или десет години са крайно недостатъчни, за да се отстранят натрупаните с десетилетия проблеми – некачествени топлопроводи, ремонти “на парче”, ниска събираемост на сметките и т.н.

Именно тези тънки подробности торпилираха предишния конкурс за избор на частен оператор, който се проведе през далечната вече 2004-а. Те бяха сред условията по кредитните споразумения, подписани от “Топлофикация София” със Световната банка и ЕБВР по проекта за рехабилитация на мрежата на стойност 114 млн. евро. Тогавашният консултант – “Нексант”, направи договор, който не се хареса на никого. Нито на тримата кандидати, преминали предварителните квалификации – френската фирма “Далкия Ентернасионал” (Dalkia International), немската “Ем Ве Ве” (MVV) и консорциума между “Ер Ве Е Индустрие” (RWE Industries) и “Щатверке Лайпциг” (Stadtwerke Leipzig), нито на собствениците на дружеството, които тогава бяха Столичната община (58%) и енергийното министерство (42%).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст