На изборите за Европейски парламент на 25 май за ГЕРБ биха гласували 17,5%, за БСП – 15,2%, за ДПС – 6,5%, за България без цензура – 5,2%, за Реформаторския блок – 5,1%, за АБВ – 4,0%, за НФСБ – 3,6%, за Атака – 2%.
Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" за март. От там уточняват, че два месеца преди евроизборите политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална. Изследването е проведено сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна.
Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.
В ляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие.
Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра. Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери.
През март личният рейтинг на Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията – на 5.2%.
ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила.
Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП. В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция.
Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%. През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си – 5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС.
Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия. Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.
