Посещението на американския държавен глава Барак Обама в Брюксел предизвика нови вълнения около възможността българите да пътуват до САЩ без визи. След срещата на върха в белгийската столица бе подчертано, че ЕС и Съединените щати са потвърдили готовността си за по-бързо приключване на законодателните процедури за преминаване към безвизов режим с всички страни от общността. Става дума за отмяна на краткосрочните американски визи (до 90 дни) за гражданите на 13 държави членки – Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Румъния, България и Хърватия. Остана обаче впечатлението, че Вашингтон не се е разбързал особено с предоставянето на това право, с което се ползват останалите 15 по-стари членки на Евросъюза, независимо че американските граждани пътуват без визи из Стария континент. А и на такива приказки вече сме се наслушали .
За отпадането на визите пръв заговори американският посланик в България Джеймс Пардю през 2005 година. Тогавашният министър на външните ни работи Соломон Паси помоли при срещата си с американския държавен секретар Кондълиза Райс американското правителство да третира българската страна като член на Европейския съюз. По-късно, през 2007-а, попаднахме в специалния списък с държави, „които подкрепят САЩ в борбата с тероризма“, и се очакваше това да доведе до вдигане на визовите ограничения за българите. Само че София трябваше да отговори на строги критерии, сред които биометрични паспорти, минимален брой просрочени визи, обмен на информация за пътниците…
Наследникът на Пардю – Джон Байърли, бе по-директен и чистосърдечно си призна, че не очаква скоро визите за българите да паднат, тъй като все още бил твърде голям процентът на тези, които отивали като туристи зад Океана, а оставали там да работят нелегално. Разбира се, иначе България си остана „силен и надежден съюзник на САЩ“, докато изпращаше български контингенти за военните операции в Афганистан.
През юли 2008-а в София кацна новият американски посланик Нанси Макълдауни, която с думите си „мисля, че визите за българи за САЩ могат да отпаднат“, възкреси надеждите ни за свободно пътуване до Голямата ябълка. Макълдауни уверяваше, че това е една напълно реална възможност и Америка даже е щастлива, че български граждани искат да я посетят. След година тя се прибра обратно във Вашингтон заради служебното си повишение в Държавния департамент, а с нея си замина и оптимизмът й.
Тази линия на поведение продължи Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик. За двегодишната си дипломатическа мисия у нас (2010-2012) той нито за ден не се усъмни, че България ще има безвизов режим с Америка. „Най-много аз искам да паднат визите на българи за САЩ“, казваше Уорлик, но не забравяше и уточнението, че това трябва да е решение на Конгреса. Все пак тогава се задоволихме с „облекчение“ на процедурите при издаването на визи. Но най-големият успех за Уорлик и за нас бяха въведените десетгодишни американски визи.
Дори след появата на новите биометрични паспорти в България (едно от условията на Конгреса) безвизовото пътуване до САЩ продължи да е мъглява мечта. Добре че през 2012-а в София пристигна сегашният посланик Марси Рийс, която в прав текст каза: „Визите ще паднат, когато изпълните изискванията“. Другият критерий, който трябва да покрием, е отказите за издаване на визи да не са повече от 3%, а през 2013-а процентите са били 19.9 от всички подадени молби.
Светлина в тунела се появи в края на 2013-а с приемането от Европейския парламент на регламента държавите от ЕС да „реагират заедно“ по визови въпроси. България се оплака на Брюксел, че гражданите й все още пътуват с визи за Съединените щати и Европейската комисия призова американците да вдигнат ограниченията за страната ни и за други четири членки – Полша, Румъния, Кипър и Хърватия, които остават отхвърлени от безвизовата програма. В срок от половин година Еврокомисията очаква САЩ да премахнат визите – в противен случай може да въведе визи за американски дипломати. Което, разбира се, заради нашего брата никога няма да стане.
