Три дни разгорещени дебати по нов закон на второ четене в Народното събрание – такова нещо не се бе случвало нито при гласуването на държавния бюджет, нито при приемането на промени в Наказателния кодекс. Нито преди приемането на който и да е от другите важни и общественозначими закони у нас. Толкова време депутатите отделиха единствено на Избирателния кодекс, а тази седмица такова небивало голямо внимание бе отделено на Закона за Сметната палата. В обсъждането бяха използвани всички познати хватки на парламентарния дебат. Опозицията от ГЕРБ си бе поставила за цел буквално да омаломощи управляващото мнозинство на „Коалиция за България“ и ДПС.
Депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова се опита да прокара колегиален модел от трима човека – ако беше приет, щеше да даде повод на ГЕРБ да настоява сегашният председател на палатата Валери Димитров и заместниците му да продължат мандатите си.
Нямаше съмнение обаче, че управляващото мнозинство няма да отстъпи. Устремени към целта си да поставят палатата под управление на деветчленна колегия, неговите депутати загърбиха разумни предложения на представители на „Коалиция за България“. Като това на Георги Кадиев палатата да се състои от един председател и от четирима членове, всеки от които да отговаря за по един от видовете одит. „По този начин ще спестим много разходи за секретарки, шофьори и най-важното ще създадем стройна и ефективна структура на палатата“, настояваше Кадиев. И идеята му почти щеше да мине, защото в началото управляващото мнозинство я гласува. Но след това се усети, че не спазва сценария, подложи текста за петчленната колегия на прегласуване и го отхвърли.
Дебатът между управляващи и опозиция се разгорещяваше при обсъждането на всяка точка от проектозакона. „Коалиция за България“ и ДПС предложиха членовете на палатата да бъдат избирани от Народното събрание след предложение на нейния председател. От ГЕРБ обаче настояха за друга процедура. Димитър Лазаров поиска номинации за членове да прави не само председателят на палатата, но не уточни кого има предвид. (По принцип такова право имат само депутати.) А приемането на кандидатурите от Народното събрание да става след публично изслушване. Йордан Цонев се противопостави и на това, като каза, че при конструирането на повечето независими институции именно председателят предлага на парламента да избере ако не всички членове на управителния орган, то поне по-голямата част от тях.
Не мина и искането на опозицията да отпадне текстът, който позволява на членовете на колегията с мнозинство от две трети да предлагат на Народното събрание да освободи техен колега, който е нарушил етичния кодекс. Опозицията настояваше, че този текст превръща Народното събрание в съдебна институция от последна инстанция – функция, която то няма според конституцията. Но пък управляващото мнозинство така и не пожела да се лиши от възможността да освобождава политически непослушните членове на ръководството на палатата.
Все пак бяха приети някои важни предложения на опозицията. Бе одобрен текст, според който всички одитори от палатата задължително ще полагат изпит, на който ще доказват компетентността и правоспособността си. Отпадна също изискването Народното събрание да приема отчетите на палатата. Депутатите от управляващото мнозинство явно се усетиха, че наличието му в текста ще наруши независимостта на одитната институция.
В края на третия ден от дебатите Законът за Сметната палата бе приет, но с това драмата около нея не приключва, защото предстои избор на неин председател и на членовете й.
