След шест години на преговори, страните от Европейския съюз приеха измененията в Директивата за данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания или т. нар. Savings Tax Directive. Политическото споразумение бе постигнато на срещата на Европейския съвет на 21 март в Брюксел, а законопроекта бе приет без обсъждане на 24 март. Еврокомисарят по данъчното облагане Алгидрас Шемета определи този ход като важна стъпка в борбата с данъчните измами.
Директива изисква държавите в ЕС да обменят автоматично информация за физически лица, които получават доходи от лихвени плащания в страна членка, различна от тази по местожителство. Реформите в законовата рамка, за които Европейската комисия настояваше от 2008 г. насам, целят да затворят вратичките и отразяват промените в спестовните продукти и развитието в инвестиционното поведение на клиентите. Текстът разширява обхвата на видовете приходи от спестовни продукти, които генерират лихвени плащания или еквивалентен на тях доход. Това включва застрахователни полици, пенсионни фондове, както и по-широк обхват от инвестиционни фондове. За да се ограничат допълнително възможностите за измами, в директивата са включени и плащанията, извършени чрез структури като тръстове и фондации.
Въвежда се и изискване данъчните власти да предприемат стъпки, за да идентифицират реалните бенефициенти на лихвените плащания. Държавите членки разполагат със срок до 1 януари 2016 г. да приемат на необходимото промени в националното законодателство в съответствие с директивата.
"Укриването на данъци подкопава фискалната устойчивост, справедливото данъчно облагане и конкуренция. Загубата на милиарди от неплатени данъци тежи върху джобовете на честните данъкоплатци. Ето защо борбата срещу укриването на данъци е на първо място в дневния ред на европейската политика през последните няколко години", заяви комисар Шемета.
Измененията бяха приети, след като Люксембург и Австрия отхвърлиха дългогодишната си опозиция, тъй като за одобрението на директиви се изисква съгласието на всички 28 страни от ЕС. Досега двете държави се съпротивляваха и упражняваха правото си за "преходни мерки" и налагаха анонимен данък при източника от 35 на сто, тъй като по този начин запазваха самоличността на клиентите. Австрия и Люксембург бяха поставили на Европейския съюз условието, че ще се присъединят към автоматичния обмен, ако сходна сделка бъде подписана с трети държави и по-конкретно Швейцария, Лихтенщайн, Монако, Андора и Сан Марино – добре познати юрисдикции с преференциален данъчен режим и строго пазена банкова тайна.
Министър-председателят на Люксембург Хавиер Бетел заяви, че е получил "гаранции" от другите правителства в ЕС, че преговорите с третите страни ще бъдат завършени до края на годината. Той подчерта още, че е "доволен" от споразумението, като добави: "Люксембург ще стане прозрачно място за банкиране."
Промяната в настроението на двете държави бе приветствано на последната среща на Европейския съвет в Брюксел на 20 и 21 март.
"Банковата тайна ще умре", заяви председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой след края на последната среща на Европейския съвет в Брюксел на 20 и 21 март.
Както и в Австрия, съпротивата за край на банковата тайна в Люксембург беше свързана с успеха на Великото Херцогство в привличането на инвестиции и свързания с тях доход – благодарение на репутацията си като дискретен и слабо регулиран финансов център. Въпреки своите само 500 000 граждани, Великото Херцогство Люксембург е една от най-богатите страни в света, а люксембургските банки държат спестявания за близо 3 трлн. евро.
Преговорите в Европа за автоматичния обмен на информация за банкови сметки се активизираха през изминалата година, след като няколко скандални случая на укриване на данъци притиснаха под натиск правителства да предприемат решителни действия по събирането на данъци. Проучване на Европейската комисия показва, че избягването на данъци и измамите струват на ЕС 1 трлн. евро годишно пропуснати приходи.
Въпреки това, най-големият тласък за повече прозрачност дойде преди няколко години от САЩ, където Закона за данъчното облагане на чужденци (Foreign Account Tax Compliance Act), или по-известен като FACTA, принуди банките в други страни, включително Швейцария, да предоставят повече информация на данъчните органи в САЩ.
