Живеем в стрес, в смут и на нож. А политиците използват бъркотията, за да си играят на война на световете.
Военачалникът Путин дрънка оръжие по границата с Украйна, за да държи противника в напрежение. Стратегията очевидно работи, защото впечатлява не само врага, но и сънародниците му, които качиха до 82% одобрението си за президента – рейтинг, на който може да завиди дори любимката на германците Ангела Меркел.
Демонстрацията на мускули възмути дълбоко световния страж на човешките права и Нобелов лауреат за мир за 2009-а Барак Обама, който прекоси светкавично Океана, за да стегне разпасаните европейски редици. В прочувствена реч в Брюксел президентът на САЩ говори за идеали, за свобода, за демокрация и за съревнование на идеи, а не на оръжия. Все пак той напомни, че съгласно чл. 5 от договора от Вашингтон НАТО няма да остави нито един съюзник сам и тъй като Украйна не е член на военния блок, той ще патрулира над Балтийско море и по границите на Полша. Обама призова Европейския съюз за единен фронт и решителен отпор на агресора Путин. След което се отправи на поклонение във Ватикана, което някои медии определиха сълзливо като историческа среща между първия президент афроамериканец и първия папа латиноамериканец.
Европейският дует Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу побърза да запее в един глас и обеща нови, по-сурови санкции, ако Москва реши да завзема и други украински територии. Което внушава усещането, че Крим като че ли е прежален. Няколко дни преди европейското турне на Обама нежната ръка на германската армия – военният министър Урсула фон дер Лейен – заяви, че Западът изключва военна акция, но НАТО ще засили присъствието си в балтийските републики, „което е изключително важно за периферните членове на алианса“ и за да покаже, „че не е просто военен, но и политически съюз“.
Почти безплътно е присъствието на един от стожерите на НАТО – Турция, която веднага след нахлуването на руските войски на Кримския полуостров предупреди, че ще защитава правата на татарите и може да забрани на руски кораби да минават през Босфора. След това Анкара замълча оглушително. Военачалникът Ердоган губи прекалено много време, за да опровергава атаките на политическите си противници за корупция и любовни афери и същевременно – да брани границата от сирийски набези. Политически наблюдатели лансират и друга версия – всяко четвърто турско домакинство и всяка четвърта турска фабрика използват руски газ, а 60% от вноса на горива в страната е от Русия.
Временният украински премиер Арсений Яценюк изхленчи, че Украйна е на ръба на фалита, което отдавна е публична тайна. В опит да внесе повече мъжество и по-малко сантименталност от протежето си, газовата принцеса Юлия Тимошенко се зарече да избива руснаци веднага след като напусне инвалидния стол.
Докато политиците координираха позициите си, сивите кардинали на финансовия сектор, който трябва да пълни военните хазни, започнаха да пресмятат печалбите и загубите, най-вече руските. Чуха се обаче и здравомислещи гласове, привърженици на максимата, че понякога, за да спасиш себе си, е по-добре да пощадиш противника.
МВФ ще отпусне заеми в размер на 27 млрд. щ. долара на Украйна веднага след като властите предприемат стъпки за стабилизиране на икономиката. Първата, която влиза в сила на 1 април, е премахване на газовите субсидии за домакинствата и увеличение на сметките им за газ с 50 процента. Ще последват „дежурните“ мерки по затягане на коланите, увеличение на данъците, прекратяване на интервенциите в защита на гривната и справяне с лошите кредити.
Русия пък увеличи пенсиите на жителите на Крим и заделя над 3 млрд. щ. долара от резервите в бюджета си, за да подобри инфраструктурата и живота на полуострова.
Германската финансова емблема – министър Волфганг Шойбле, е доволен, че германският бюджет няма бъде засегнат от спасителния пакет за Украйна, защото, за разлика от Щатите, Германия няма да предоставя директна финансова помощ на Киев.
А САЩ наложиха на 28 март ограничения на износа на някои стоки (предимно за военни цели, с двойна употреба и за нефтения и газовия сектор) за Русия. Вероятната цел е да опровергаят твърдението, че досегашните санкции са смехотворни.
Най-хубавото обаче тепърва предстои.
