За пореден път управниците у нас показаха, че публичността и прозрачността, за която неспирно говорят, са им е крайно чужди. Това се потвърждава от последния експеримент на неправителствената организация Програма "Достъп до информация". От 2006-а година насам тя прави проучвания, които да оценят как органите на властта изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществената информация. Тази година например са били изпратени заявления за достъп до обществената информация към 535 административни структури, като министерства, общини, агенции, общини, комисии и други. От всички е поискано копие на последния договор за обществена поръчка, сключен през 2013-а година.
Резултатите от тази "заигравка " с чиновниците обаче са доста притеснителни. Едва 332 (62.1%) от структурите са отговорили навреме, а други 85 са просрочили 14-дневния законов срок. Но цели 118 институции изобщо не са отговорили. Казано иначе всяко четвърто ведомство е предпочело да скрие информацията за сделката. Това е все едно Агенция "Пътна инфраструктура" да скрие с коя фирма е подписала договор за изграждането на дадена магистрала. А да не говорим, че тези данни така или иначе са налични в регистъра на обществените поръчки. Което пък показва единствено колко бутафорен всъщност е Закона за достъп до обществената информация и как нарушаването му не води до никакви последствия.
Абсолютни рекордьори по неангажираност са от Държавна агенция за бежанците, Главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и още няколко, които не са отговорили цели 58 дни (б.а. колкото е била продължителността на експеримента). Агенция за устойчиво енергийно развитие, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и др. също са се скатали почти два месеца и са оставили запитванията за достъп до обществените договори без отговор.
Не се е намерил и никой от стотиците служители на Министерство на околната среда и водите, който да реагиа на писмото от неправителствената организация. Никак не е учтив и екипът на министъра на културата Петър Стоянович , които също не намират за нужно да отговарят на въпроса какъв е последният договор, който са сключили през 2013-а година.
Още по-интересно става ако погледнем какво точно са отговорили иначе стриктните администрации. Конкретна информация са дали 71.2 на сто от запитаните, 14.9 са дали частична информация, а 13.9 са отказали да предоставят каквито и да е данни.
Агенция за държавна финансова инспекция например съобщава, че последният й контркат , с който се харчат държавни средства за миналата година, е за закупуването на 10 лаптопа . Договорът е сключен на 12.12.2013 г. с фирма "ДИДЖИТЕК". Копие от него обаче Агенцията отказва даде, под предлог, че "същият не представлява акт на държавен орган", което е повече от абсурдно.
Държавна агенция за национална сигурност също си измива ръцете по този начин. След 17 дни умуване те решават, че имат нужда от уточняваща информация, тъй като по принцип било възможно да предоставят исканото копие, но не и на материален носител. В последствие агенцията обяснява, че е подписала договор с "НЕГС" ООД, но предвид, че в контракта се съдържа конфиденциална информация за цените на представените продукти, то самият договор не е даден. Колко нелеп е този отговор става кристално ясно като се отвори публичния и напълно безплатен регистър на Агенцията за обществените поръчки. От него научаваме, че на 27 ноември 2013-а ДАНС се споразумява с "НЕГС " за доставката на материали за изграждане на свързаност към компютърните системи срещу иначе скромната сума от 2993 лв. без ДДС. Кому е нужно тази информация да се крие?
Изпълнителна агенция "Борба с градушките" пък прилага друг номер. Тя отказва да даде информация с мотива, че в сделката участва трето лице, което не е дало своето съгласие детайлите да бъдат публично оповестени. Впрочем от същата вратичка се възползва много други институции. А Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" направо е заявила, че няма да даде информация, без да посочва конкретни причини за това.
Петър Петров
