Сериалът „Цветан Цветанов“ продължава. Тъкмо свикнахме да следим бившия МВР шеф и бивш вицепремиер в какви ли не роли като клиент на прокуратурата и откъм ГЕРБ дойде блиц съобщение. Председател на националния партиен щаб за евроизборите на 25 май ще е Цветан Цветанов. Не че досега не е ръководил кампаниите на партията. Ръководил ги е, печелили са. Въпросът е обаче, че той е личност, приета нееднозначно дори сред елита на ГЕРБ. Какво остава за нейните избиратели и симпатизанти? Въпросът е също доколко и как имиджът на Цветанов ще е в помощ на доказалите се личности от евролистата на ГЕРБ в лицето на водача Томислав Дончев, кандидатите Моника Панайотова, Мария Габриел, Андрей Ковачев и т. н.
И дали след като се разбра, че агитацията ще е „Лице в лице“, няма реална опасност засегнати от действията на Цветанов и сие избиратели да се оттеглят в полза на някоя друга партия?
Защо лидерът Бойко Борисов предприема този рисков ход, като се има предвид, че борбата между леви и десни за Европейския парламент ще е на „живот и смърт“. Това поне сочат резултатите от досегашните социологически проучвания? Засега Европейската народна партия (EНП), към чието политическо семейство принадлежи ГЕРБ, води с около 1.4% пред Партията на европейските социалисти (ПЕС), начело на която е Сергей Станишев. Тоест разликата на този етап влиза „в рамките на статистическата грешка“. Но дали България ще избере ГЕРБ, както прогнозира самият Дончев?
Цветанов вече обяви, че парите за кампанията ще бъдат изцяло от партийната субсидия, че даренията ще бъдат напълно забранени, „за да няма никакви спекулации“. С което напомни за случая „Костинброд“ и предназначените, според БСП, над 350 000 бюлетини за служебната победа на ГЕРБ. Да, в щаба на партията Борисов има хора, на които той вероятно вярва безпрекословно – Румяна Бъчварова, Елен Герджиков, Димитър Главчев, Красимир Ципов. Вярват им и техните избиратели. Обаче достатъчен ли е слоганът „България няма време за губене“, с който герберите се готвят да бият днес управляващите? И стигат ли обещанията, че няма да се разчита на черен пиар , а на позитивни послания и реална политика, която да стига до хората?
Цветанов е обвиняем за длъжностно присвояване на пари от бюджета на МВР. Обвиняем е за незаконните подслушвания. А варненският червен депутат Борислав Гуцанов осъди България в Страсбург заради показна акция на полицията, която е погазила Европейската конвенция за правата на човека при нахлуване в дома му през нощта на 31 март 2010 година. Избирателят помни и още силови упражнения на подчинени на бившия вътрешен министър Цветанов, които приличаха по-скоро на сцени от нескопосан кримисериал на БНТ, отколкото на професионално подготвени и мотивирани на базата на доказателства арести.
Все факти, които би трябвало да са извън полето на чистата политика. В такъв случай рано или късно на Борисов ще му се наложи да отговори защо помилва Цветанов, като му даде отново щаба на ГЕРБ? Тезата „невинен до доказване на противното“ върви пред Темида, но избирателят има право на свой съд – бюлетината.
Поради тази причина Цветанов може би наистина трябваше да последва примера на бившия заместник-шеф на парламента от квотата на ДПС Христо Бисеров, който освободи постовете си още преди да гръмне скандалът, че той и доведеният му син са участвали в схема за пране на пари.
Наивно е да се счита, че Генерала играе напук на Мая Манолова, според която когато срещу действащ политик има повдигнато обвинение, той трябва да се оттегли от политиката. Впрочем такава е и европейската практика, където от ГЕРБ удобно търсят съчувствие.
Вярно е, че пред Борисов освен евроизборите стоят още куп задачи – да овладее партията до последната структура, да одобри еднолично депутатите за следващия национален парламент, да договори евентуалните си политически партньори и т. н. За да се случи това, разбира се, е нужно още време.
Което не значи, че проблемите трябва да се отлагат дълго. За да не стане като в популярния виц: „Цветанов извикал Веселин Маринов да пее на митинг на Орлов мост – за да се разотидат хората“.
