Олмеки, набатеи, аксумити, кхмери, друиди, етруски, Атлантида…Това са все имена на древни народи и цивилизации, които са изчезнали от лицето на Земята и за съществуването им съдим по оцелелите паметници. Изглежда, не е далеч времето, когато към този списък ще се нареди и българският народ. Такова е внушението от публикувания годишен доклад на Централното разузнавателно управление на САЩ, озаглавен „Световна книга на фактите“. Според него България уверено се катери нагоре в класацията на страните с най-висока смъртност на населението и вече е на шесто място в света. Пред нас са Южна Африка, Украйна, Лесото, Чад и Гвинея Бисау. А непосредствено след нас са Афганистан, Централна Африка, Сомалия и т.н.
Любопитно е дали ако украинците издрапат до приемането им в Европейския съюз, ще станат и първата страна членка, чийто народ ще изчезне в обозримо бъдеще? Ние със сигурност ще сме вторите, въпреки че сме в голямото европейско семейство преди тях и логично сме имали повече възможности да излекуваме болната си държава. Но не сме го сторили.
Украинците обаче по-скоро ще отърват кожата, отколкото да влязат в онзи списък. Тази прогноза може да се окаже истина, особено ако се вгледаме в примери от близкото им минало. Светът почти ги беше отписал, когато гръмна Чернобил – на 26 април 1986 година. Тогава 25 000 млади хора на възраст до 40 години починаха, а общо над 200 000 души в Русия, Украйна и Беларус умряха в следващите 25 години от последиците от аварията в АЕЦ. Останалите доживяха и отделянето на Кримския полуостров, като навярно ще преживеят и това събитие.
България обаче, без да е имала свой Чернобил, боледува и върви на лошо, според ЦРУ.
Не е ясно каква е здравната система в Украйна. Съдейки по данните в доклада, нашата вероятно прилича на тази в Гвинея Бисау. Щом са едно място преди нас в класацията, би трябвало да е така, нали? Това, което знаем, е, че Гвинея е реформирала своята здравна система според т.нар. Инициатива от Бамако (Мали) през 1987 г., приета от африканските страни със съдействието на Световната здравна организация (СЗО) и Детския фонд на Обединените нации. „Инициативата“цели осигуряването на първичен достъп до лечение, на достъпни цени за цялото население, снижаване до минимум на цените и възстановяване на доверието на пациентите в обществената система за здравеопазване чрез подобряване на качеството на услугите.
В четвъртък (3 април) обаче стана ясно, че нашата здравна система няма нищо общо не само с гвинейската, но и с европейската представа за здравеопазване. Тази седмица Европейската комисия осъди реформата в сектор „Здравеопазване“, като заяви, че са загрижени за достъпа на българите до качествено здравеопазване, до лекарства за групите в неравностойно положение и в отдалечените райони, за организацията и финансирането на болничния сектор.
Оценката на ЕК няма как да е друга. Страната ни е на последно място в ЕС по средна работна заплата (385.47 евро), 47.1% от българите са на прага на крайната бедност и социална изолация, а под прага на бедността живеят 22 на сто. В същото време бюджетът за здравеопазване е най-ниският в Европа, слаба е събираемостта на здравните вноски, спешната помощ не работи. Освен това в сравнение с останалите европейски страни ние плащаме най-голям процент за лечението си сами, тъй като за т. нар. заплащани от държавата лекарства държавата покрива едва 25 до 50 на сто от стойността им.
Неотдавна нашумя историята на нашенски болник, който едновременно бил пациент на две болници, което не се отрази добре на състоянието му, дори напротив. И докато цъкахме с език над поредния абсурд в държавата, ония в ЦРУ вече са били наясно, че у нас ситуацията върви към летален изход. А на ЦРУ, за разлика от НЗОК, може да се има вяра.
По тая причина не ни остава нищо друго, освен да се замислим какво ще оставим след нас. Олмеките са завещали високите до 3 метра каменни човешки глави, набатеите – мистичния град Петра в днешна Йордания, аксумитите – своите огромни каменни обелиски. А ние, след повече от 1300 история, ще оставим на света като доказателство за самоубийствената ни страст да живеем в абсурда есето на Георги Марков от 1972 г. „Ще изчезне ли българският народ?“. Няма как да не пребъде и „Българският модел“ на най-големия наш абсурдист Станислав Стратиев.
А над всичко ще се извисява членоподобният паметник пред Народния дворец на културата. За друго по-смислено май няма да ни остане време…
