„Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари.“ Тази често цитирана фраза принадлежи на Джон Стайнбек.
Верността й ще се потвърди и на предстоящите евроизбори , след като стана известно, че същински финансов проводник ще свързва държавната хазна с джобовете на видни партийци. „Ценните книги“ (в случая бюлетини), няма да се печатат само в печатницата на Българската народна банка (БНБ), както уж бе предвидено в най-новия Изборен кодекс. Банката ще работи с подизпълнители, при това без да нарушава разпоредбите, защото управляващите предвидливо са уредили въпроса с няколко допълнителни алинеи в Изборния кодекс. Но не в това е проблемът. Фирмите, които ще се нагърбят с отпечатването на бюлетините, са в ръцете на червени функционери и не само ще приберат солидни суми за труда си, но ще имат и пълен контрол върху количеството и качеството на книжата за гласуване.
Типично по български някои заподозряха в това служебна победа за „Коалиция за България“, а други заговориха за втори дубъл на скандала „Костинброд“.
Новото лице на „Мултипринт“
„Спете спокойно, бюлетините ще се печатат под ясен и строг контрол и под зоркия поглед на наблюдателите, които са се регистрирали“, опита се да успокои духовете основният виновник за новите изборни правила Мая Манолова. И увери, че няма да се стига до неприятната случка от миналата година с печатницата на „Мултипринт“ (собственост на общинския съветник от ГЕРБ в Костинброд Йордан Бончев), където в деня за размисъл 11 май 2013 г. изненадващо бяха „арестувани“ 350 хил. празни бюлетини. По думите й мрачните прогнози са силно преувеличени, защото на този етап няма необходимост печатницата на БНБ да ползва подизпълнители. „При толкова елементарна бюлетина като европейската и със скромната бройка на самите кандидати за евродепутати помощниците просто са излишни“, приключи темата Манолова.
Въпросът обаче не опира само до съдържанието на изборните книжа. Още в началото на февруари депутатите от временната комисия за новите изборни правила бяха информирани, че печатницата в БНБ няма да се справи самостоятелно с отпечатването, защото чисто технически е специализирана в други формати (ценни книги, паспорти, лични карти, визи, бандероли). „Затруднява ни двойната номерация на бюлетините и дължината, заради които може и да не успеем да осъществим печат в огромните количества, които се изискват при избори“, предупреди тогава директорът по производството в полиграфическата база на БНБ Божидар Василев. Но депутатите така и не направиха компромис с техническите параметри на бюлетините. Вместо това „пипнаха“ кодекса, отказвайки се от основната си мярка срещу манипулации, и вкараха в играта свои сигурни лица.
Печатници с история
Единствените дружества с лиценз за отпечатване на ценни книги, които могат да бъдат ангажирани и с изработката на евробюлетините по новия Изборен кодекс, са само две – русенската „Дунав прес“ АД и софийската „Демакс“ АД. В ръководството на първата са съпругът и синовете на Силвия Алексиева – общински съветник в Русе и бивш депутат от БСП. В борда на директорите на втората пък дълго време беше народният представител от „Коалиция за България“ Петър Кънев, преди да прехвърли дяловете на сина си Георги Кънев през лятото на 2013-а. Печатниците от години работят с БНБ и не за първи път „се явяват“ на избори. „Демакс“ АД например беше ангажирана с изработката на протоколите от гласуването за народни представители на извънредния вот миналата година, а „Дунав прес“ АД редовно й оказва подкрепа при нужда. Двете заедно отговаряха за изработката и транспортирането на бюлетините за евровота през 2009 г., а на гласуването за президент през 2006 г. „Дунав прес“ беше подизпълнител на „Демакс“ в поръчка за над 250 хил. лева. Логично, дунавската печатница редовно отпечатва бюлетините за местни избори в Русенска област, а с изработката на изборни книжа се занимава от 2001 г., когато печели поръчката за изборите за държавен глава.
В конкретния случай обаче трудно може да се говори за отявлен конфликт на интереси, защото нито Кънев, нито Алексиев участват пряко в ръководствата на двете печатници (според справка в „Дакси“). И въпреки че съмненията за манипулации чрез свързани лица остават, това съвсем не притеснява властимащите. „Едва ли може да се твърди, че ако фирмата, която печата бюлетините, е била близка до управляващите и те спечелят, ролята е на печатницата. Полиграфията не може да решава изборите“, коментира неотдавна Петър Кънев и припомни, че печата бюлетини от 15 години, през които е бил близък и до Иван Костов, и до Симеон Сакскобургготски, и дори до правителството на Бойко Борисов, затова не може да бъде подозиран в манипулации. Почти същите аргументи изтъкна и икономическият директор на „Мултипринт“ Георги Иванов. На свой ред Силвия Алексиева сподели, че не разбира „защо е този шум около една десетилетна практика“.
План-сметката е налице
Докато депутатите спориха кой ще спечели от новите правила за печатане на евробюлетините, правителството одобри разпределението на държавните пари за гласуването на 25 май. Планирани са общо 23.8 млн. лева. С 8 млн. лв. от тях ще се покрият възнагражденията на членовете на районните и секционните избирателни комисии. Други 3.5 млн. лв. ще бъдат предоставени на Министерския съвет, областните и общинските управители за организиране на охраната и разпространението на всички документи. Самото отпечатване на хартиените бюлетини пък ще струва 1.25 млн. лева. Разпределени, разбира се, между печатницата на БНБ и одобрените от правителството подизпълнители.
