Може ли дебела книга, състояща се от списък с имена и фамилии, да се превърне в литературен бестселър? Норвежкото издателство Vega доказа, че това е възможно. През март в книжарниците се появи книгата „Списък №1 на заподозрените в тежки видове предателство към родината“, която беше разграбена за броени дни. Изданието, което предизвика горещ интерес сред читателите и се превърна в предмет на яростни политически дискусии, включва имената на 16 хил. норвежци, заподозрени в сътрудничество с нацистите в години на Втората световна война.
Регистърът на възможните колаборационисти се пази в Държавния архив на Норвегия и до 2005-а бе засекретен. Но и след свалянето на грифа „Секретно“ той си остана документ „за служебно ползване“, от който можеха да се възползват само историците и други изследователи, и то със специално разрешение. Това бе продиктувано най-вече от етични съображения: държавата не искаше да бърка в стари рани и да травмира близките на хората, озовали се в позорния списък.
Издателството обаче реши да отвори „кутията на Пандора“. „Получихме имената на възможните предатели случайно, след като попаднахме на едно закрито за широката публика изследване – разказва Фин Йорген Солберг от Vega. – Посъветвахме се, разбира се, с юристи, и те ни увериха, че законът е на наша страна. Колкото до етичността на нашата публикация, стигнахме до извода, че нямаме право да крием уникален исторически документ, който дава представа за периода на окупацията на Норвегия от 1940-а до 1945-а.“
По думите на издателя той бил наясно, че книгата ще причини травми на много норвежци, които грижливо пазят позорната семейна тайна или изобщо не знаят за миналото на своите близки. „Към нас се обръщат разтревожени роднини на лица, споменати в списъка, на които се налага да обясняваме, че историческото значение на този документ стои по-високо от личните им преживявания“ – твърди Солберг. Но вълненията на близките на онези, чиито имена се намират в списъка, се обяснява не само с нежеланието им да си спомнят тъмни страници от семейното минало. Историците отдавна твърдят – сътрудниците на нацистите в Норвегия са били много повече от 16 хиляди. „Помислете само, в тогавашната петмилионна държава е имало 350 хил. немски окупатори и почти 100 хил. техни норвежки сътрудници“ – възмущава се Солберг.
Публикуваният списък на колаборационистите е съставен най-вече в Швеция, в лагерите за бежанци от Норвегия в периода 1940-1945 година. Бегълците биха могли да сгрешат или да разчистват лични сметки със свои познати, които всъщност не са имали връзки с окупаторите. Прави чест на издателството, че е споменало тези обстоятелства в предисловието.
„Деветдесет и пет от посочените от нас лица са били членове на норвежката нацистка партия „Национално събрание“ или родствени на нея организации – разказва за принципа на подбора на имената в книгата Солберг. – Много от тях заслужават епитетите, които придружават имената им в списъка: „жесток“, „безпощаден“, „садист“. Те са служили в полицията, в охраната на военнопленническите лагери и в наказателните отряди. Но има и такива, които не са се опетнили със сериозни престъпления.“ Така че можем да разберем недоволните от това, че имената на техни близки съседстват с тези на палачите. „Изключихме от списъка, който през май 1945-а е бил разпратен до полицейски управления в цяла Норвегия, за да арестуват предателите, само няколко категории хора – отбелязва Солберг. – Това са жените, които са имали интимни отношения с немците и норвежки предатели, и лица, по-млади от 18 години. Но за норвежците, които са отишли доброволно да служат във Вафен – СС (Войски на СС, военно подразделение на СС), не сме правили възрастово изключение.“
Много водещи историци в Норвегия се изказват критично относно опасния експеримент на издателството с миналото. „Постъпката на Vega е неетична. Издателството реши да удовлетвори любопитството на норвежците, а не да хвърли светлина върху нашата история – твърди на страниците на вестник VG изследователят от държавния Център за холокоста Терие Емберланд. – Много хора са попаднали в списъка само въз основа на подозрения. Те не са сред 50-те хил. норвежци, които след войната получиха различни присъди за сътрудничество с немците. Това бе и причината Държавният архив да ограничи достъпа до тези документи. Те са важни за изследователите, които ги използват анонимно, в широк исторически контекст, но не бива да бъдат използвани в открити публикации.“
Възмутен от действията на издателството е и преподавателят от Висшата школа в Осло, Бьорн Вестли, който написа откровена книга за своя баща, служил през войната в норвежките части на СС. За тази публикация му бе присъдена националната премия „Мъжество“. „От опит знам, че много деца на хора, сътрудничили на нацистите, извършват собствени разследвания, опитвайки се да разберат ужасните постъпки на своите близки. Това е много тежък психологичен процес, нещо много лично. Миналото на техните бащи и майки не бива да става обществено достояние, още повече че в списъка може да има и невинни хора“ – предупреждава Вестли.
Впрочем тези аргументи не разколебават увереността на Фин Йорген Солберг в правотата на позицията му. „Опитахме се, според възможностите си, да проверим достоверността на списъка на предателите, но няма как да избегнем грешките – призна той на страниците на вестник Finnmark Dagblad. – Продължавам обаче да твърдя, че днес, почти 70 години след края на войната, е важно да започнем открит дебат за този трагичен период в нашата история. Това е важно за демократичното развитие на норвежкото общество.“
