Виктор Папазов е бизнесмен и финансист. Основател е на Българската фондова борса (БФБ). Завършил е Advanced Management Program в Harvard Business School. Специализирал е в областта на финансовите консултации, инвестиционното посредничество, логистиката, лобизма и консултантската дейност по редица местни и международни проекти. През 1998 г. Папазов е награден с престижната титла Global Leader for Tomorrow от Световния икономически форум в Давос, Швейцария. На 6 април тази година инициативен комитет, в който влизат професорът по реторика Йордан Ведър, юристът проф. Момяна Гунева, ортопедът хирург д-р Христо Мазнейков, музикантът от „Щурците“ Валди Тотев, сомелиерът Михаил Марковски и илюзионистът Астор, издигна кандидатурата му за независим представител на България в Европейския парламент (EП).
– Г-н Папазов, при евентуален Ваш успех на евровота с ляв или с десен председател на Европейската комисия (EК)ще работите по-добре?
– Не е въпросът дали председателят е ляв или десен, а кой е човекът, каква политика предлага той.
Кандидатите са известни – битката ще е съответно между Мартин Шулц и Жан -Клод Юнкер.
– Ако бъда избран за евродепутат, ще участвам в изслушването и тогава ще реша. В момента ме вбесява фактът, че партиите у нас подменят европейския вот. Те го превръщат в някакво местно мачле – уж между леви и десни. Не разбират, че 17-те души, които изпращаме в ЕП, трябва да бъдат достойни, образовани и кадърни хора, които защитават интересите на страната ни.
Вижте, ние затъваме. Хората дотам привикнаха с негативизма, че дори не обърнаха внимание на препоръката на Брюксел да ни бъдат спрени еврофондовете. Това е удар с чук, но на никого не му пука.
Твърдите, че държавата ни е проядена от корупция. Имате ли доказателства?
– Четох например, че по ОП „Конкурентоспособност“ са минали какви ли не щуротии – проекти за иновативни салфетки и т. н. А става дума за милиони. И кой, мислите, че ги печели? Отново хора, приближени до властта и до чиновниците в различните министерства. Голямата рамка за следващия период е договорена, сега се структурират парите по различните програми. Моментът е изключително важен. Можем да аргументираме и да бъдат приети проекти в областта на здравеопазването, образованието, иновациите и др.
Целта ми е спечеля едни избори, за да работя за България и нейните граждани. Ако това се случи, ще стане ясно, че гласоподавателите са ударили звучен шамар на партиите. Някой трябва да ги отрезви, да се събудят и да престанат да се занимават само със себе си и с боричкането си за власт.
Как обаче ще влияете върху решенията на ЕП, при положение че няма да бъдете член на едно от трите големи европейски семейства – ЕНП, ПЕС и АЛДЕ?
– В ЕП днес са представени 162 партии. Да, има седем семейства, най-големите от които са тези. Но EС не е Съветският съюз (СССР). Когато в ЕС някой говори разумно и аргументирано, останалите го слушат. Независимият депутат няма възможностите на членовете на големите парламентарни групи, но няма и ограниченията, които имат партийните пратеници. Ако човек погледне правата, всеки член на ЕП самостоятелно може да прави много неща – да задава въпроси на Европейската комисия, на Съвета на ЕС, да внася предложения в комисиите, да блокира решения и документи и т. н..
В кой момент решихте да се кандидатирате?
– Преди около два месеца. Тогава си казах, че трябва да се направи нещо срещу безпътицата в страната ни. Сигурен съм, че много хора мислят като мен. Но ги е страх да нагазят в тинята. Все по-често чувам: „Ще те омаскарят“, „Ще те оцапат“ и какво ли още не.
Хората може би се страхуват да не изгубят работата си.
– Е, там в онази дупчица в стаята за гласуване няма кой да ги гледа.
Като човек от бизнеса как мислите – в какво икономическо здраве е днес нашата държава?
– Стабилни сме на повърхността, какво е положението отдолу – не знам. Големият проблем е, че парите не стигат до хората, които трябва да ги получават. Статистиката казва, че 6% от фермерите получават над 90% от субсидиите. Това нормално ли е? Значи малките и средните фермери, за които всъщност са предназначени тези помощи, не ги получават. Усвояват ги едрите латифундисти. (Б. авт. Латифундия – обширен чифлик, обработван от роби в Древния Рим, а по-късно и в ново време населените земи на Америка, Африка и Австралия, по Уикипедия .)
Разбирам, че интересите са големи, че най-богатите взимат най-много, но не бива да е така. Наскоро разговарях с приятел, който произвежда млечни продукти. Оказа се, че и в тази област сме въвели най-налудничави изисквания и директиви, че и нея съсипваме. Затова правим неконкурентоспособен нашия бизнес. Учили сме Европа на земеделие и градинарство, а днес ядем пластмасови турски и македонски краставици и домати. Докога ще е така? Ако не започнем да се променяме, скоро ще се срутим. Ето ви и друг пример: моя позната има фирма, която се занимава с подбор, обучение и квалификация на кадри. Оказа се, че и в тази сфера няма поръчка, спечелена от независими. Всичко се взима от партийни фирми, а после такива като нея стават подизпълнители . Това нормално ли е?
И Вие вярвате, че е поправимо?
– Да, и решението е много просто. Цялата информация относно фондове и програми трябва да стане публична. България е малка страна, взаимовръзките лесно ще изплуват, ще видим кой злоупотребява. Политиката на „шушу-мушу“ и „нещо там под юргана“ трябва да бъде преустановена.
Как оценявате новия Закон за потребителския кредит, който се възприема нееднозначно от бизнеса, потребителите и банките?
– Не съм запознат в детайли, но в областта на банковото дело гражданите са определено в неравностойна ситуация. За съжаление в много банки ги мързи и не си вършат работата по оценка на кредитния риск. И това не е само български феномен, има го и по света. Богатото и силно банково лоби приватизира печалбите от банковата дейност и социализира всички загуби. Оставиха „Лемън Брадърс “ да фалира, а другите не (б. авт. преди да обяви банкрут през 2008-а, това е четвъртата най-голяма инвестиционна банка в САЩ след „Голдман Сакс „, „Морган Стенли “ и „Мерил Линч“. Подаването на документи за фалит е най-голямото в американската история и се смята за начало на разгорялата се световна финансова криза през 2008 година.)
А какъв е коментарът Ви по конфликта между държавата и електроразпределителните дружества (ЕРП)?
– Тук имам въпроси. Защо приватизирахме ЕРП-тата , при какви условия стана това и какво очаквахме от тях? Какво се случи след раздържавяването? Никой не иска да отговори. Обещаваше се, че ЕРП-тата ще бъдат по-добър стопанин, ще оправят разпределителната мрежа и т. н. Което означаваше, че като намалят разходите, ще ни паднат и сметките. Това обаче не се случи. За момента никой няма да позволи одит – нито предишните, нито сегашните управляващи. Там са грандиозни пари и интереси.
Твърдите ли наистина, че в този сложен ребус власт и опозиция са заедно?
– Естествено.
Защо казвате, че ценностите на българина трябва да се пренаредят?
– Смятам, че е необходимо да препрочетем приказката за неволята. Докато чакаме някой да ни оправи, няма да стане. Аз затова и се хвърлих в тази – да го наречем авантюра, към Европарламента . Защото със седене отстрани и с мрънкане няма да стане. Хората ме питат дали не смятам, че каузата ми е обречена. Не, не е. Да, сам съм, малък съм, изглеждам слаб. Но Станислав Стратиев има следната мисъл: „Осем милиона лястовици се утешават с поговорката, че една лястовичка пролет не прави“. Събудят ли се лястовичките , нещата се променят. И ние го видяхме на протестите през лятото на миналата година.
Като гледам Вас и членовете на инициативния Ви комитет, се чудя защо не основете партия. Така наистина ще получите шанса за влияние в политиката.
– Преди всичко трябва да се научим да сме граждани. Нека да е ясно: аз партиец няма да стана. Това са първите и последните избори, в които участвам. Ако спечеля – добре. Ако не – пчеличките ме чакат. Напред към меда…(б. авт. Папазов има градина с площ около един декар, в която сам произвежда домати, краставици, патладжани. Там са и неговите кошери.)
