Въпреки критиките на Брюксел срещу авторитарното управление на Виктор Орбан партията му „Фидес“ спечели безапелационна победа на парламентарните избори в Унгария на 6 април и получи квалифицирано мнозинство в парламента – 133 места от общо 199 депутати. Това означава, че Орбан ще продължи да прави реформи по свой вкус и начин, който по правило не среща одобрението на Европейския съюз.
Най-често срещаните предупреждения на европейските регулатори са срещу нарушените баланси: орязването на правомощията на конституционния съд, отстраняването на шефа на Върховния съд, създаването на медиен надзорник под ръководството на назначени от управляващата партия лица, както и попълването на борда на централната банка със „свои хора“.
В областта на икономиката Орбан съсредоточи усилията си върху овладяването на бюджетния дефицит, но без да налага сурови мерки за икономии. Той се отказа от финансовата подкрепа на МВФ заради придружаващите неприемливи за Будапеща условия. В замяна кабинетът национализира част от активите на частните пенсионни фондове. Вместо директно данъчно облагане, което да увеличи бюджетните приходи, въведе най-високите в Европа налози върху банковия сектор и върху транзакциите на местните кредитори, на централната банка и на държавния бюджет, а също и специални данъци на компаниите от енергийния и телекомуникационния сектор. ДДС достигна 27% (най-високото ниво в ЕС) и заедно с новия 16% плосък данък засегна най-тежко най-бедните.
„За десерт“ управляващите забраниха платените предизборни реклами на политическите партии и ограничиха времето за агитация в публичните медии. Тези наредби не се отнасят за правителството, което буквално „наводни“ ефира с мотото на партия „Фидес“ – „Унгария се справя по-добре“.
Тази политика прогони чуждестранните инвеститори, но извади унгарското стопанство от рецесия. БВП на страната се увеличи със здравословните 1.2% през миналата година, а през тази се очаква 2% ръст. Безработицата е 8.9% – най-ниска за последните пет години, а инфлацията, която бе сред най-високите в Европейския съюз (средно 10.66% годишно от 1995-а до началото на 2014-а), падна до символичния 0.1% през февруари. Бюджетният дефицит пък се сви до 2.2% от БВП.
За мнозинството унгарци 50-годишният Орбан – бивш дисидент от епохата на комунизма, е ревностен защитник на националните интереси. Което даде основания на новия стар премиер да констатира след изборите, че е „получил ясен и безспорен мандат да продължи започнатото“. Засега липсват подробности за политиката на поредния му кабинет. Сигурно е обаче, че чуждестранните компании ще продължат да съществуват в стресова среда, защото икономическата политика няма да е прозрачна и предвидима, а шансът за потенциални нетрадиционни мерки е нараснал със спечеленото от управляващите мнозинство от две трети.
Налогът върху банковия сектор ще остане, защото, според премиера, той е инструмент за „справедливо разпределение на икономическата тежест“. Орбан отбеляза със задоволство, че финансовите институции вече са включили данъка в операциите си и отново са на печалба. Макар че някои не са. Например, МКВ – поделение на германската „Байерн ландесбанк“, е загубила 409 млн. евро през 2013-а. По информация на агенция „Ройтерс“, разпространена през миналата седмица, МКВ ще бъде купена от унгарската банкова група ОТР.
Орбан обяви също, че правителството иска да прехвърли контрола върху енергийните компании върху организации с идеална цел и да продължи да намалява цените на енергията, след като ги понижи с 20% за домакинствата през 2013-а.
Политическите наблюдатели проследиха с особен интерес представянето на крайнодясната националистическа партия „Йобик“ (Jobbik), защото то ще послужи като ориентир за класирането и на други подобни формации (като френския „Национален фронт“ и холандската „Партия на свободата“) на изборите за Европейския парламент през май. Резултатът на „Йобик“ обаче надхвърли и най-смелите очаквания – 20.54% от гласовете на избирателите срещу 15.86% преди четири години. Това е най-високото постижение на крайнодясната политическа сила в Европа през последните години. Досегашният рекорд принадлежи на австрийската „Партия на свободата“, която получи 20.5% през 2013-а.
„Йобик“ обещава да създаде работни места, да преследва сурово криминалния контингент, да предоговори държавните задължения и да проведе референдум за членството на Унгария в ЕС. Националистите отхвърлят обвиненията в расизъм, но смущават много унгарци заради отношението към ромите и към евреите.
Председателят на унгарската „Партия на циганите“ Алард Хорват, който участваше в предизборната надпревара с обещание да представлява интересите на унгарските 700 хил. роми, получи по-малко от 9 хил. гласа. Хорват се безпокои, че изборният резлтат на „Йобик“ ще попречи да се свали напрежението между унгарското мнозинство и циганското малцинство. А по-стриктното прилагане на законите и спартанската социална политика ще затруднят извеждането на ромите от гетата.
