„Първо, трябва да изучим ромите, после да им предоставим работа, но пълната им интеграция ще приключи, когато имат президент.“ Такова заключение направи лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов на 7 април, когато в парламента се проведе конференция „Интеграция на ромите“, организирана от фондация „Ханс Зайдел“. Той уточни, че докато я има думата „интеграция“, това означава, че нещо не е наред, че т.нар. ромско общество няма възможностите на останалите български граждани.
Реакциите, естествено, не закъсняха. „Борисов ще си прави ромска партия“, „ГЕРБ този път ще им плаща повече от БСП“, „ДПС: партии предлагат от 20 до 100 лв. на глас“, „ББЦ: Гоце цака със 150 лв. на глас за евровота“.
И… изборната ромска рулетка се завъртя предсрочно. Всякакви анализатори заобясняваха до болка втръсналите ни тези как заради липсата на образование ромите били неконкурентни на пазара на труда, как не ни очаква нищо хубаво при този демографски срив. Как милиони български граждани в лицето на циганите чакат помощи от държавата, а в същото време млади и квалифицирани хора стоят без работа. А е достатъчно да се направи само справка с раждаемостта по места, за да се убедим, че на дузина циганчета днес се ражда по едно българче. А сме и застаряваща нация.
А Борисов постави и цел: Учене! Учене! Учене!
Ромите да говорят чужди езици, някои от тях да имат по две и повече висши образования. Половината цигани да са със завършено висше. И тук слагаме край на цитатите.
Впрочем, ситуацията с ромите у нас и преди изборите за Европейски парламент (ЕП) е константна. От години говорим за тяхната интеграция, партии от всички цветове ги зарибяват периодично, те, бедните, пускат „правилната“ бюлетина, след което управляващите (които и да са те) ги забравят. И така – до следващия вот. През всичките години на прехода желаещите да получат властта ги ухажваха с различни трикове – създаваха им партии с цел бъдещи коалиции, даваха им дясна обувка преди вота и лява след него, раздаваха им пари на калпак, някои им плащаха предизборно тока и т. н. Периодично някой от купувачите на гласове биваше публично наруган или осъден условно. Което по никакъв начин не промени нито едните, нито другите – имам предвид взимащите и даващите.
Така ще е и този път. Говори се, че към момента, по-малко от две седмици преди старта на кампанията, големите централи отново разчитат на тях. Емисарите вече обикаляли по места с оферти и обещания за някой друг лев еднократно, като дългосрочната перспектива била интеграция. Нещо като:“ Ти гласувай за нашето момче, а той като отиде в Брюксел, ще те включи в едни големи проекти. Ще потекат пари. Не става дума за сезонна работа, а за ключови позиции и бизнес, ако докажеш, че си лоялен.“ И тук вече човек няма как да не се сети за оня виц, дето един циганин отишъл в Бюрото по труда. Казал, че иска да започне работа, след което любезната служителка му рекла: „Добре, господине! За вас имаме вакантен пост на изпълнителен директор в мултинационална компания. Вашата годишна заплата ще бъде 200 000 евро. Ще имате собствена лимузина с личен шофьор, бодигард и две секретарки.“ Човекът изразил съмнение, че това е шега. „Ами да – казала госпожата – нали вие започнахте пръв.“
Истината е, че партиите у нас си парцелираха и ромския етнос. Че дори сезонната си заетост немалко от тези хора получават, защото дадена структура им се отблагодарява. С по някоя друга седмица работа за цялата година, с по някоя дребна сума от хазната.
Затова се питаме как аджеба ще интегрираме тези хора, при положение че у нас има специални фондации, които въртят солидни суми пари точно за тяхното ограмотяване по спечелени европрограми. Общините им организират курсове под гръмкото мото „Нов шанс за успех“ и т. н. А те чат пат ги посещават, след което се връщат в гетата и толкова. Е, някои „по- предприемчиви“ тръгват на цели катуни по Европа, вследствие на което, който не е чувал за кражбите на българи, се запознава обстойно с подвизите на тези наши сънародници.
Сега обаче Бате Бойко им предрече, че един ден ще си имат истински президент. Какво ли, по дяволите, искаше да им каже? Може би: „Гответе се. След малко повече от десет години аз като изляза от „Дондуков“ 2, стопанинът ще бъде ваш човек“ (по сега действащата конституция президентът има право на не повече от два мандата от по пет години).
Впрочем тези дни четох как в училище „Найден Геров“ в пловдивския квартал „Столипиново“ някои първолаци не знаят български. Според признания на директорката майките им превеждат. Четох и още нещо: депутатът от ДПС Александър Методиев, по-известен като бат Сали, събрал на конгрес в Боровец ромски лидери от цялата страна. Самият той твърди, че сбирката нямала общо с предстоящите избори. Обаче според една национална телевизия негов събрат изригнал пред закритото заседание: „Преди бяхме с БСП-то, с ГЕРБ. Ей-сега ще видим кой какво предлага.“ На въпрос дали става дума за пари, той отговорил: „Всичко се знай. Ако не с пари, с много пари.“
Нещо като химна на ромите „Джелем, джелем“, което в превод значи „Пътувал съм, пътувал съм“. Впрочем, от 1971-ва насам на 8 април всяка година светът отбелязва Международния ден на ромите. Социалната цел е да бъде привлечено вниманието към проблемите на това малцинство – образование, бедност, сегрегация.
