Крайно време е българският премиер Пламен Орешарски да покаже по-твърд характер. Защото всички негативи, сътворени от политиците, удрят по неговия доказано експертен имидж. Сега партиите, подкрепящи кабинета, играят подла игра с избирателя с едничката цел да получат възможно най-висока подкрепа на евровота на 25 май. Мандатоносителят Сергей Станишев все повече е притискан от амбициозните претенции на ДПС, лидерите на която напоследък дават знаци, че биха подкрепили и друг кабинет. Да не говорим, че БСП и движението в един момент могат да си изберат друг премиер.
Тогава защо Орешарски е длъжен да търпи партийните надигравания? Защо, въпреки подкрепата на соцлидера, трябваше с месеци да чака одобрение „отгоре“ – за назначения на заместник-министри, за вкарване на възлови кадри в администрацията и т. н. За да изкара държавата от блатото на бедността и липсата на перспектива.
Някой да е виждал отговорните ни политици на една позиция, когато иде реч за бъдещето на държавата? (Тук изключваме президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев, както той сам се самоопредели в интервю за Би Би Си). Премиерът Орешарски трябва да събере лидерите на двете подкрепящи правителството партии. И, образно казано, да им тропне по масата с ултиматума да престанат да се държат като любовници в извънбрачна връзка. След което да поиска от тях следното:
1. Ремонт на кабинета, извършен лично от него в 2-3 министерства, чиято политика очевидно е пред провал. Без значение кой от коя квота е.
2. План за привличане на инвеститори, в който обаче да няма и грам съмнения за лобизъм , както се случи с Карадере, за чийто проект Станишев призна, че е бил грешка.
3. БСП и ДПС да престанат да говорят за предсрочни избори за национален парламент, тъй като това демотивира министрите.
Премиерът задължително трябва да попита поддръжниците си къде потънаха обещанията за експертния кабинет, който ще работи извън партийните повели?
Орешарски със сигурност има доказателства за твърдението си, че при днешния кабинет „бизнесът е освободен от страха, но вероятността – реална или хипотетична – от реставрация на предишното мнозинство кара преобладаващата част от икономически активните субекти да се въздържат от инвестиции или от по-мащабно разгръщане на стопанската си дейност“. Прав е, че създадената и нагнетявана политическа нестабилност продължава да разколебава доверието на бизнеса и домакинствата. Че администрацията често е подлагана на политически натиск, поради което продължава да сдържа активността си. Тогава? Какво по-нормално от това партиите да оставят най-сетне правителството да заработи? И да премахне изцяло административните тежести пред бизнеса, да продължи реформите във възлови сектори като образование, здравеопазване, иновации и т. н. Да се бори за повече средства по оперативните програми на Европейския съюз, което реално ще подобри живота на хората. Защото едва тогава ще има работа за българските граждани и няма да се събуждаме със стряскащи репортажи като например този как взели двете деца на самотна и безработна майка, защото дължала пари за ток и нямало как да осигури битието им. Но за да бъде вдигнат жизненият стандарт, икономиката трябва да завърти на по-бързи обороти.
Що се отнася до протестите, те със сигурност ще спрат, като се имат предвид и фактите от последната седмица. Тази сряда например, някои сутрешни тв водещи наблегнаха на призива на Протестна мрежа от „Фейсбук“за протест между 19.00 и 22.00 на пл. „Независимост“ в столицата. „300 дни протести, 300 доблестни българи. Пеевски – кандидат за евродепутат. Търпеливи сме. Докога?“, било мотото, чрез което някои политически опоненти на управляващите очакваха да оберат лаврите на избирателя. Обаче уви! Заваля дъжд и тристатината скандиращи „300 дни ви питаме – Кой?, престанаха да бият барабана, прибраха свирки и вувузели и по живо- по здраво се върнаха към обичайните си занимания.
И като стана дума за дъвката на протестиращите Пеевски, нека все пак да кажем, че той за нищо не е обвинен според закона, за нищо не е и осъден. Неговото място на следовател в Националното следствие се пази и ще продължи да се пази в случай, че бъде избран и реши да работи в Европейския парламент. Номинацията му от структури на ДПС даде повод отново да чуем прозренията на мастити политолози и социолози. Според това кой плаща музиката, естествено, те са полярни. Варират от хипотезата „Местан маха Пеевски от българската политика, тъй като това е неприятна част от неговото наследство“ до „Протестът срещу него вече не е на улицата. Той е в ума и сърцата на хората“.
А като се замисли човек, излиза, че с поредното изкарване на Пеевски пред прожекторите ДПС поляризира предизборно обществото. Изправя на нокти БСП, част от която има съпротива към него. Пък и кой знае, Лютви Местан и Бойко Борисов може да пият още кафета пред публиката. Може и баклави да похапнат пред камерите. Възможно е дори Станишев да поканят на някоя следваща сгледа.
Това обаче едва ли ще стане в компанията на безпартийния премиер. Е, след като те по всякакъв начин го неглижират , защо той трябва да чака да дойде кефът им? И коя е причината, поради която Орешарски трябва да им носи добавена стойност под формата на гласове дори на предстоящите евроизбори?
Наистина, крайно време е партиите да оставят премиера да управлява. Поне за да запуши устата на пираните, които не спират да обясняват как, ако БСП и ДПС вземат до 7 от 17 полагащи се на България евродепутати , у нас ще има предсрочни парламентарни избори.
Откъде накъде?
