В бясната надпревара за привличане на повече „бройки“ най-големите ни университети ще коткат българските студенти с атрактивни такси за учебната 2014-2015 година. По-високи тарифи за бакалавърски програми и магистратури си позволяват да обявят само профилираните вузове като НАТФИЗ, медицинските факултети, художествената и спортната академия, както и военноморските училища. Именно те са сред най-търсените от бъдещите студенти, а борбата за всяко обявено място в тях е жестока.
Само осем са университетите, които ще искат повече пари от възпитаниците си наесен, и то за най-пазарните си специалности. Предвижда се кандидат-студентите да плащат между 20 и 50 лв. за всеки изпит. По-неплатежоспособните сред тях обаче могат да се уредят с добре котиращи се сред работодателите специалности като туризъм и администрация и управление срещу символичната годишна сума от 115 лева. Такава е задочната такса за изброените дисциплини в СУ „Св. Климент Охридски“, който за пореден път доказва, че е най-достъпният български университет.
Доста по-солено излиза българското образование за чужденците, особено ако те учат търсени на Запад професии. Таксите за тях се движат между 900 и 8000 евро в зависимост от атрактивността на предмета и езика на обучение. Отделно от това хилядите гърци, турци и други европейци трябва да се бръкнат средно с около 3000 евро за езиков курс, ако искат да вземат диплома за специалност, по която се преподава само на български. Като цяло прави впечатление, че почти всички университети се стремят да увеличат приема на задгранични студенти, като им предлагат разнообразни образователни програми на английски език.
Цел №1 за Алма Матер явно ще бъде да напълни залите си с максимален брой студенти. Едва ли някой би се стреснал от 340 лв. годишна такса за магистратура по икономика и туризъм. Филологиите, правото, политическите и социални науки са оценени на 540 лв., докато направленията информатика, математика, биология и химия струват 750 лв. за редовното обучение. Дори за високоценените здравни грижи, медицина и фармация ще се плаща едва между 720 и 925 лева. За сметка на това чуждестранните студенти твърдо ще дават по 3300 евро за хуманитарните науки и по 4650 евро за здравни и фармацевтични дисциплини.
В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ картината е сходна – цените за редовно обучение започват от 420 лв. за педагогика, а таванът е 660 лв. за магистратура.
В Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“ социалните, стопанските и правните науки са оценени на 360 лева. Морският вуз разчита на арсенал от модерни дисциплини – електротехника, електроника и автоматика, транспорт, корабоплаване и авиация, биотехнологии и други, за които се искат по 720 лв. на година.
В Югозападния университет залагат на богата гама от специалности, оценени между 420 и 660 лв., добре застъпени са и здравето, спортът, театърът и музиката, които струват по 720 лева. Чужденците там са по тарифи от 2500 до 3000 евро.
В Шумен срещу 600 лв. човек може да се обучава на растителна защита, а националната сигурност се котира по 950 лв. за българи и 3845 евро за чужденци. А Русенският университет е оригинален с европеистиката и глобалистиката, която се изучава на англииски език за 720 лева. Срещу 530 лв. той може да бъде пристан за желаещите да вземат професия в транспорта, корабоплаването и авиацията, а за акушерките, медицинските сестри, кинези- и ерготерапевтите таксите са между 600 и 770 лева.
Чуждестранните архитекти и строители ще плащат 3800 евро за българска тапия в УАСГ, докато Лесотехническият университет ще внася ветеринари-докторанти за 4500 евро. Медицинският университет в столицата все още е широко отворен за българи с магистратури от по 900 лв. за медицина, дентална медицина и фармация. Здравният мениджмънт и рехабилитацията се плащат по 664 лева. За сметка на това стотиците възпитаници от Европа се ръсят по 7000 и 8000 хил. евро на година според това на какъв език се обучават. По 4000 евро ще плащат чужденците в УНСС за икомомика, право, обществени и политически науки. За българите мизата е между 462 и 670 лева.
В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ всички европейци са равни – 1550 лв. е магистратурата за театрално и филмово изкуство. Сценичен дизайн, анимация, драматургия, актьорство, фотография и театрална режисура струват между 3500 и 6000 лева. Наследниците на Мартин Скорсезе и Стивън Спилбърг ще вадят по 8000 лв. в търсене на славата на големия екран, толкова плащат и бъдещите кинооператори.
Доста скромни са в Българската академия на науките, където вземат между 400 и 500 лв. за редовна магистратура. Армията и полицията пък направо приемат без пари. Едва 500 лв. се плаща за магистратура по национална сигурност във Военната академия, докато публичната администрация в Академията на МВР се котира на 462 лева. Може би кандидатите да пазят границите и улиците рязко са намалели, след като привилегиите за двете професии постепенно се топят.
