С няколко уж дребни нормативни поправки управляващото мнозинство се кани да превърне Комисията за защита на потребителите в маша за рекет на бизнеса. Трансформацията ще се осъществи чрез законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който през седмицата, без много обяснения, бе гласуван на второ четене от водещата икономическа комисия в парламента.
Както в. "БАНКЕРЪ" съобщи още в своя бр.13 от 28 март, Комисията за защита на потребителите ще бъде понижена в агенция към Министерството на икономиката и енергетиката и цялото й ръководство ще бъде уволнено. Петгодишният мандат на сегашния й председател Веселин Златев изтича през 2016-а и на практика той няма как да бъде сменен по друг начин освен чрез закриване на институцията. Подготвяната рокада е като огледален образ на случващото се със Сметната палата, където също със законови промени се цели смяната на нейния председател. Разлика е в това, че от колегиален орган комисията ще се превърне в еднолично управлявана структура, а при палатата е точно обратното.
По-важното в случая обаче е друго. Занапред Агенцията за защита на потребителите ще се ръководи и представлява от изпълнителен директор, назначаван от министъра на икономиката и енергетиката. С други думи, поне формално независимата днес комисия ще стане един политически придатък, пряко зависим от волята на управниците. Този "детайл" нямаше да има чак толкова голямо значение, ако с поправките в закона не бяха дадени и много по-големи правомощия на въпросния орган от досегашните. По предложение на депутата от ДПС Йордан Цонев например бе решено да се създаде изцяло нова глава в Закона за защита на потребителите, която се отнася до подписването на договори при общи условия. Идеята е хората да бъдат обвързвани с такива общи условия само ако са се запознали с тях и са ги подписали. Съответно при промяната им търговците ще са длъжни да уведомят клиентите си и да им дадат право на избор дали да се съгласят с измененията, или да се откажат от контракта. Дотук добре. Но по-нататък се казва, че когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите и последващите изменения в тях, те ще трябва да се изпращат в новата Агенция за защита на потребителите за становище дали не съдържат неравноправни клаузи. Ако има такива, търговците ще разполагат с 14-дневен срок, за да ги отстранят. Иначе няма да получат одобрение на общите си условия и няма да могат да изпълняват дейността си. В конкретния случай става дума за предприятия, контролирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор и други. А когато не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите за финансови услуги и последващите изменения в тях, това ще се прави от самата Агенция за защита на потребителите. Тоест, без нейната благословия никой няма да може да прави бизнес.
Проблемът е, че цялата тази мощ реално ще е в ръцете на икономическия министър. Той ще решава кой да получи одобрение на общите си условия и кой не. И даже всичко да е изрядно, контрольорите, както е добре известно, пак могат да открият за какво да се хванат и да извият ръцете на търговеца. Колкото до назначавания изпълнителен директор, той ще е просто един бушон, готов да изгори в кризисен момент.
Но и това не е всичко. Отново по идея на Йордан Цонев в идните седмици ще се търси начин за обединяването на Агенцията за защита на потребителите с Комисията за защита на конкуренцията. Вече дори е изпратено запитване до Европейската комисия дали е допустимо създаването на такъв контролен мегаорган. Ако отговорът е положителен, то бъдещата институция ще бъде издигната до възможно най-високия ранг в държавата. Тя ще има огромни правомощия, ще може да налага драстични санкции, да отменя решения на други ведомства, да се меси в търговските отношения между фирмите и т.н. Ето защо няма как да не възникне съмнението, че подобна структура с толкова голяма власт ще се ползва и за политически цели. Неудобните играчи бързо и лесно ще могат да бъдат притискани, а бизнесът – изнудван.
Новостите в закона
Основната причина за промените в Закона за защита на потребителите всъщност е транспонирането на новата европейска директива, която обединява всички стари разпоредби в тази сфера и цели да изясни и повиши потребителските права в Европейския съюз. Най-общо се определя какво трябва да съдържат договорите между купувач и продавач, какви са възможностите за отказ от покупката, сервизното обслужване или замяната, сроковете за доставка и т. н. Новите правила ще важат и за доставката на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание. Извън обхвата остават единствено договорите за социални, финансови и транспортни услуги, за здравно обслужване, за туристически пътувания с обща цена, за хазартни дейности, за доставка на храни и напитки, както и сделките с недвижимо имущество.
Занапред, когато търговците се свързват с клиентите си, ще са длъжни винаги да се представят със своето търговско, а не юридическо име и да информират за целта на обаждането. Освен това те няма да могат да задължават или обвързват потребителите с направената по телефона оферта, докато не бъде подписан контракт на хартиен носител.
С новите разпоредби се урежда и пазаруването в интернет, при което търговците трябва да дадат на клиента ясни сведения за адреса и идентичността на фирмата, характеристиките на продукта и точната му стойност, включително и всички допълнителни такси, пощенски разходи и цена на куриерските услуги.
Не по-малко важно е, че доставката на стоките в рамките на договорения срок вече ще се приема за даденост. Ако има закъснение, потребителят ще е в правото си да прекрати договора и да поиска възстановяване на пълната стойност на продукта. Търговецът пък ще поема цялата отговорност стоката да бъде доставена в изрядно състояние и с обещаното качество.
Друга новост пък ограничава броя на ремонтите на една и съща стока.
