Над хиляда демонстранти дефилираха в Мадрид по случай годишнината от Втората република, като издигаха лозунги за премахване на монархията,съобщават световните агенции.
"Народен фронт. За Трета република", гласеше транспарантът, който беше начело на шествието, организирано от комунистически и републикански партии и сдружения. Демонстрацията се провежда по случай годишнината от провъзгласяването на Втората испанска република – на 14 април 1931 г., последвана от близо 40 години франкистка диктатура след гражданската война (1936-1939 г.).
От две години испанското кралско семейство е разтърсвано от скандали, които доведоха до спад в популярността на 76-годишния крал Хуан Карлос, отбелязват агенциите.
След векове на колониални войни по света (и загубата им) и двадесетият век не носи мир на Испания – страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931 г.), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените. Това е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през 1873-74 (Първа испанска република).
Втората испанска република започва своето съществуване на 14 април 1931, когато крал Алфонсо XIII заминава в изгнание след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Напускането на краля води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработването на нова конституция, приета на 9 декември 1931-а. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на Мануел Асаня.
Следващите избори са спечелени от десницата, но през октомври 1934-а в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти. Създаването на народен фронт от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от 16 февруари 1936-а, когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни.
Републиката изпада в голяма криза, когато ген. Франсиско Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиката, която е военно по-слаба от франкистите и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от СССР. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от Нацистка Германия, Фашистка Италия и съседна Португалия.
Републиката пада на 1 април 1939-а, когато ген. Франко и войниците му превземат Мадрид с помощта на т.нар. "пета колона". Именно тогава се използва за първи път този термин. В началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че "метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил". От този момент словосъчетанието "пета колона" става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на "предателство отвътре".
След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939 г.), се установява диктатурата на ген. Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955 г., когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като "Испанското чудо". Републиката е отменена след смъртта на Франко през 1975 г., когато Испания отново става монархия начело с принц Хуан Карлос I, посочен и подготвян за поста от ген. Франко.
Негово Кралско Величество Хуан Карлос I де Бурбон (на испански: Juan Carlos I de Borbon) наследява трона от дядо си, Алфонсо XIII. Бащата на Хуан Карлос – дон Хуан, граф Барселонски, се отказва от короната в негова полза. Кралят е роден в Рим през 1938 г., където родителите му и дядо му живеят в изгнание, след като на 9 декември 1931 г. Испания става република. През 1948 г. генерал Франко извиква дон Хуан и поисква от него да му даде сина си да го отгледа и възпита като бъдещ крал на Испания. Същата година десетгодишният принц за първи път стъпва на испанска земя. Диктаторът обявява Испания за кралство, а Хуан Карлос за престолонаследник. Преди смъртта на Франко мнозина не гледат с много голямо уважение на младия принц. Франкистите го наричат "принцът идиот" и се кълнат, че няма да позволят да се възкачи на престола.
Хуан Карлос І заема престола два дни след смъртта на Франко, на 22 ноември 1975 година. Според испанската конституция от 1978 г., кралят има повече правомощия от останалите европейски конституционни монарси. Той е главнокомандващ на въоръжените сили на Испания и има известни права да влияе на политическия живот на страната. При качването си на престола той обявява курс към изграждане на демократично общество в Испания и обещава да бъде "крал на всички испанци". На 23 февруари 1981-а лично предотвратява опит за преврат на франкистите.
През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978-а и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции.
Кралство Испания (на испански: Reino de Espana, или Испания (Espana)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора.
С площ от 504 645 кв. км Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Според информацията от общинските регистрации от 2010 г., населението на Испания е 47 150 800. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.
