На днешния ден през 1871 г. Берлин е провъзгласен за столица на Германската империя. И сега Берлин (на немски: Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 3 460 725 милиона души (по данни от 2010 г.) и площ от 887 кв. км Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната. Той е вторият по населеност град в Европейския съюз след Лондон и осмата най-населена градска агломерация в Евросъюза. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 4.5 милиона души. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.
Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701-1918 г.), Германската империя (1871-1918 г.), Ваймарската република (1919-1933 г.) и Третия Райх (1933-1945 г.). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961-1989-а градът е разделен от Берлинската стена и досега символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990-а Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а днес в града се помещават посолствата на 147 държави.
Берлин е световен град с културно, политическо, медиийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят. Над 170 музея, сред които световно известният Островен музей (Museumsinsel), разкриват съкровища от цял свят. Известни оркестри, като международно признатата Берлинска филхармония, и трите големи оперни театри с вълнуващи оперни и балетни постановки превръщат Берлин в Елдорадо за любителите на класиката от цял свят.
Берлин е бил домакин на множество от най-големите спортни състезания, сред които са и Летните олимпийски игри през 1936 г. и е градът, в който се провежда финала на Световното първенство по футбол 2006-а.
С повече от 60% от населението на града неизповядващо нито една религия Берлин неслучайно е наричан "Атеистската столица на Европа". Най-голямата деноминация в града е тази на Евангелистката църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица (църква в състава на Немската евангелска църква) с 19.4% последователи. Общо 9.4% от берлинчаните са в лоното на Римокатолическата църква, а 2.7% принадлежат към други християнски църкви. Мюсюлманите в Берлин са 8.8%, а последователите на други религии възлизат на 1.1% от жителите. В града живеят около 12 хиляди юдаисти, като 80% от тях са преселници от СССР. Западно и средноевропейската епархия на Българската православна църква също е със седалище в Берлин.
В Берлин има над 600 църкви, 76 джамии, 11 синагоги и 5 будистки храма. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.
Най-известните по целия свят символи на Берлин са Бранденбургската врата, историческата сграда на Райхстагът, която е седалище на германския парламент, и Монументът на победата. Друг символ на Берлин са Buddy Baren, който впоследствие по всичките пет континента се превърща в понятие за космополитен Берлин.
Безброй възможности за пазаруване предлагат известният Курфюрстендам (Kurfurstendamm), елегантната Фридрихщрасе (Friedrichstrase) и оригиналните бутици около Хакеше Хьофе (Hackesche Hofe).
Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.
Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.
