Българските политици все още гледат на Европа единствено през призмата на еврофондовете. Според конюнктурата на деня някои от тях често припомнят за негативните доклади на Брюксел – за Шенген, за съдебната ни система, за корупцията, за несвободата на медиите, за спирането на парите за развитие на селските райони и т. н.
На 25 май България ще даде своя вот за бъдещето на Стария континент за трети пореден път. И това ще се случи на фона на нестихващата говорилня и компроматното надцакване.
Защото посланията, които чуваме от лидерите на първите пет по рейтинг партии, говорят сами по себе си. Вотът ще е един вид референдум за бъдещето на кабинета „Орешарски“. Грешка, която тепърва ще трябва да признаят и левицата, и десницата. И, разбира се, от ДПС.
През този вот те на практика ще решават проблемите си – и вътрешните, и междупартийните. Що се отнася до същинските дебати между лидерите на основните играчи, те едва ли ще се състоят на политическия тепих. Бойко Борисов бяга от изпит на тема „Европа“, под предлог че не е в листата на ГЕРБ. И бута напред водача си Томислав Дончев, който е доказан експерт в усвояването на еврофондовете. Сергей Станишев едва ли ще влезе в едно студио с Дончев, не му бил на ниво. Вероятно ще прати Илияна Йотова, която води с две обиколки Дончев в Европейския парламент (EП). ДПС лидерът Лютви Местан няма да е в листата на ДПС, затова и той със сигурност ще разчита на юпито Метин Казак, на досегашната водачка на евролистата – любимката на Ахмед Доган, Филиз Хюсменова и т. н.
Виж, Сидеров едва ли ще пропусне възможността за облъчване на избирателя. Но публиката е наясно с неговите изпълнения. Скандали до дупка по света и у нас, лозунги от рода на „Да живее Русия“, „Долу НАТО“, „Не ни трябва ЕС, но отиваме там, за да контролираме нещата“ и т. н.
Водачът на листата на АБВ Ивайло Калфин вече заяви, че е готов на телевизионен дебат със Станишев, където ще му зададе точно три въпроса:
– защо предизборните ангажименти на социалистите не се изпълняват?
– защо основните приоритети на европейската левица не се изпълняват?
– как се прави политика в България?
И трите теми на иначе опитния евродепутат Калфин говорят за следното: АБВ постепенно ще налага марката си чрез пряка конфронтация с БСП. И независимо дали ще успее да вземе мандат, или не(прогнозата на Георги Първанов е за три места на движението в ЕС), ще продължи говоренето си у нас и в Европа срещу лидера на ПЕС и соцпартията Сергей Станишев. Като целта отново ще е вътрешна – или скорошен преврат на върха на БСП, или участие в избори за национален парламент и постепенно навлизане във властта – чрез бъдещата партия АБВ.
Така че сблъсък на алтернативи на изборите за ЕП не се очаква. Очакват се по-скоро компромати, както и поредна среща с феноменалния български патент в нощта на вота, когато всички ще се обявят да победители. Дори независимите.
Преди това обаче БСП и ГЕРБ ще имат височайши гости за старта на кампаниите си – номинираните от левицата и десницата кандидати за президент на Европейската комисия (EК)Мартин Шулц (ПЕС) и Жан-Клод Юнкер(ЕНП). БСП ще чуе визията на Шулц за бъдещето на Европа на 25 април в Зала 1 на НДК. ГЕРБ ще научи приоритетите на Юнкер на 27 април в столичната зала „Армеец“. Пред „БАНКЕРЪ“ източници от двете политически централи обявиха независимо един от друг, че в менюто на гостите им е прословутото българско кисело мляко. „Кебапчета няма“, шегуват се пиарите. И уточняват през усмивка, че цялата продукция била изкупена с предназначение за ромските квартали.
Изпратят ли кандидатите за ЕК, двете партии отново ще вперят погледи в себе си. Защото крайната им цел е да спечелят местния мач. Когато и да е той. Твърди се, че на този етап Борисов бил готов дори с дявола ортак да стане – само и само да се върне в изпълнителната власт. Затова и поискал срещата с Лютви Местан в Кърджали да е публична. Виждайки охладняването на отношенията между БСП и Движението, лидерът на ГЕРБ решил да търси силен партньор в лицето на партията на Ахмед Доган. Затова вечните балансьори в политиката хвърлили в битката за ЕП Делян Пеевски. По този начин хем разлаяха кучетата (разбирай политици, журналисти, социолози и прочее), хем показаха, че не ревизират политическите си решения. Нищо, че някои анализатори обясняват как случаят „Пеевски“ се пренася от нашата на международната сцена. Демек, цяла Европа ще се вдигне на протест, ако този иначе успешен бизнесмен реши да поработи в Брюксел. Смешна работа.
Какво пък? БСП преглътна Пеевски (не че той е клиент на прокуратурата като Цветан Цветанов), удовлетвори претенциите на ДПС относно чиновници и други сладки държавни постове.
Представете си само какво би станало един ден ако на Борисов се наложи да номинира Пеевски за премиер.
