Разбира се, че се занимавам с търговия. Ако мислех само за творчество, щях да стана художник.
Някои ме обвиняват, че творенията ми струват баснословни пари: „Как може да продавате дрехи на такива цени?“. Много просто – те толкова си струват. Ако работиш със специалисти, услугите им не струват евтино.
Не се занимавам с изкуство, за да продавам по-добре чантите си. Точно обратното е.
Когато подготвям ревю, никой не може да ми казва какво да правя. В началото на моята кариера се опитах да слушам другите и резултатът беше ужасен.
Да правиш това, което очакват от теб, означава да не правиш нищо ново. А това просто не ми отива.
Понякога и на мен ми се иска да отгатна какво очакват от мен. Но в модата „да отгатнеш“ и „да угодиш “ далеч невинаги е едно и също нещо.
Модата налага клишираната красота. Опитвам се да правя всичко възможно, за да променя това.
Винаги съм искала да съм различна от другите и да бъда първа.
Всички знаят, че нямам муза. Тя не ми е необходима.
Ненавиждам подхода, когато човек решава да не носи нещо, защото не отива на възрастта му.
Все ми е едно какво мислят хората за характера ми. Искам да ме оценяват само по моята работа.
Моят свят не е художествен, а търговски. Не мога да променя пазарните правила.
Сегашният култ към младостта е истинска драма за жените. Никой не иска да остарее. И смятам, че трябва да се намери някакво решение.
Не мисля, че някой обръща внимание на критиките. Те не може да не обиждат.
Да обличаш хората е много сложен процес, ако не си увлечен от модата и не си заинтересован да се изразиш чрез нея.
Опитвам се да направя мъжете по-чувствителни, а жените – силни.
Колкото повече остаряват жените, толкова повече „дресират“ сами себе си. Онези, които успеят да запазят малко от „дивото“, по правило изглеждат по-добре.
Знам, че модата е средството да покориш другите, без да се издаваш.
Понякога си мисля: сега някой може да е тъжен, но ще облече дрехите ми и ще му стане малко по-добре. В този смисъл модата е също помощ.
