Мишел Барние е еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар и услугите от 2010 г. насам. Негово дело са някои от най-строгите регулации във финансовия и банковия сектор на Европейския съюз като тавана на бонусите на банкерите, правилата за работа на агенциите за кредитен рейтинг и въвеждането на пруденциалните изисквания за капитала на банките. От март 2006 г. е заместник-председател на Европейската народна партия. Барние е бил министър в четири френски правителства, отворен за различни политики: външните работи, европейските въпроси, земеделието и рибарството и околната среда.
Комисар Барние, Европарламентът одобри едно от най-амбициозните законодателства в областта на банките. Какво ще се промени оттук нататък?
– Научихме уроците от кризата, която засегна много банки от 2008 г. насам. Искахме данъкоплатците да плащат и да помагат на банковия сектор, а това не е нормално. Банките са сърцето на европейската икономика, тъй като те финансират 75% от бизнеса в ЕС. И точно затова се намесихме, за да спасим системата, когато тя беше напът да се взриви. Работихме по 41 нови европейски законодателства, като почти всички бяха одобрени. Сега банките са по-добре капитализирани, по-добре контролирани и наблюдавани, по-добре управлявани. Банките дори могат да фалират и да бъдат затворени, без да се налага за това да се използват парите на данъкоплатците.
Не е ли прекалено късно за тези мерки? И смятате ли, че ще има други банкови фалити в близко бъдеще?
– Никога не казвам никога! Може да има и следваща криза, но сега разполагаме с инструментите за предотвратяване и справяне с кризата. Имахме малко време и трябваше да действаме много бързо. Мисля, че ако всички тези мерки бяха въведени преди кризата през 2008 г., щяхме да избегнем голяма част от проблемите.
Преговорите за трите стълба на банковия съюз бяха много трудни. Срещнахе опозиция както от страните членки, така и от Европейския парламент. Какво научихте от всичко това?
– Не бях изненадан от тези реакции. Имал съм трудни преговори при много от законодателствата, които съм предлагал. Като комисар имам три роли: трябва да следя за правилното прилагане на съществуващите правила, да изготвям предложения за регулаторната рамка на Европейския съюз и да водя преговори както с отделните министри на страните членки, така и с Европейския парламент. От опита си знам, че обсъждането на толкова сериозно законодателство никога не е лесно.
Как новите правила ще засегнат държавите, които не са в еврозоната?
– Банковият съюз ще направи банковия сектор на Европа по-стабилен, а тази стабилност ще бъде от полза и за държавите извън еврозоната. Както и ако еврозоната е нестабилна, това ще засегне цяла Европа. Всички 28 страни членки са добре дошли да се присъединят към банковия съюз дори ако все още не са станали част от еврозоната.
Някои Ви наричат "най-опасният мъж в Европа", защото поведохте тази мащабна реформа на европейския финансов и банков сектор. Кое според Вас е най-голямото Ви постижение за четиригодишния ви мандат?
– Не бях засегнат или развълнуван от тези коментари, които се появиха в началото на моя мандат. Това, което направих, е базирано на препоръките на Г-20 и сега след четири години сме изпълнили всичко, за което те призоваха. За мен най-големият успех е, че всички участници, продукти и пазари във финансовия сектор са регулирани или под наблюдение. И това е нашето най-голямо постижение. Но може би банковият съюз е най-познатата и видима част от нашата работа.
Какво наследство оставяте на следващия еврокомисар?
– Моят мандат изтича през октомври, така че още не съм приключил. Искам да видя завършено доброто и правилно прилагане на всички тези регулации в страните членки. А когато моят наследник заеме поста си, това ще бъде най-важната и сложна задача за него. Имаше и текстове, по които не успяхме да постигнем съгласие заради края на мандата на парламента – като например регулацията, индексите, използвани като бенчмарк във финансови инструменти, и реформата в структурата на големите банкови институции в еврозоната. Така че неговата работа също няма да бъде лесна.
