Думите са евтини за валутните търговци – дори когато ги изрича председателят на Европейската централна банка Марио Драги. А той положи доста усилия да свали котировките на еврото към основните му конкуренти. По време на редовното годишно съвещание на МВФ и на Световната банка през уикенда във Вашингтон Драги коментира пред репортери, че „засилването на единната европейска валута изисква нови монетарни стимули“. А членът на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни спомена месец юни като вероятното време, когато може да настъпи потенциален срок за по-нататъшно облекчаване на банковата парична политика.
Засега словесните интервенции успяха да свалят еврото от малко над 1.39 до около 1.38 щ. долара. Атанасиос Вамвакидис – шеф на звеното за валутна стратегия на страните от Г-10 в „Бенк ъф Америка“, очаква единната европейска валута да падне под 1.35 щ. долара „през следващите няколко месеца“. Това ще се случи благодарение на засилването на щатското стопанство, което ще позволи на Федералния резерв да продължи да намалява паричните стимули за щатската икономика. Усреднената прогноза на анкетирани от агенция „Блумбърг“ валутни стратези е до 30 юни едно евро да струва 1.36 щ. долара и цена от 1.30 щ. долара за едно евро до края на годината.
Ефектът от скъпото евро е двустранен
В Испания примерно първият ефект е понижение на потребителските цени – достатъчно, за да доведе до охлаждане на икономиката, обременена с огромна безработица. Вторият е реална заплаха за износа, който е основният локомотив на стопанския подем.
Икономисти коментират, че силното евро е изключително неблагоприятно за испанците, защото вътрешното потребление тук е силно ограничено, а правителството се опитва да измести акцента върху износа. Експертите смятат, че най-добрият сценарий за Мадрид ще са инфлационни нива под стойностите в еврозоната, което ще помогне за възстановяване на конкурентните позиции на страната. Ако обаче цените в Испания паднат, но с риск „да се окопаят на едно равнище“, а в същия момент силното евро натиска допълнително инфлацията надолу, това ще е най-неблагоприятния сценарий.
Испанският износ за страни извън Европейския съюз е намалял с 0.8% през февруари спрямо януари. Проблемът обаче не е единствено испански, доколкото ръстът на експорта се охлажда в цялата еврозона. Задграничните продажби на общността са се увеличили с 1.2% през февруари след 1.3% януарски подем.
Цените в еврорегиона падат настойчиво през последните месеци, а през март годишната инфлация е била едва 0.5 процента. По този повод членът на управителния съвет на ЕЦБ Кристиян Нойе коментира през седмицата, че инфлационната стойност би била двойно по-висока, ако еврото не беше толкова силно. Базовата инфлация, от която са изключени съставките с най-високи колебания – хранителни стоки и енергия – се е понижила до 0.8% през миналия месец.
Инфлацията в еврозоната ще е средно 0.9%
през второто тримесечие, както и за цялата 2014-а, след което ще се повиши до 1.3% през 2015-а, сочи анкета, проведена от агенция „Блумбърг“сред 61 икономисти между 9 и 15 април. ЕЦБ не очаква инфлацията да се доближи до целевото ниво от 2% годишно преди края на 2016-а.
По този повод финансовият министър на Япония Таро Асо, изхождайки от дългогодишната битка на Токио с падащите цени, прикани европейските централни банкери да следят внимателно инфлационните стойности и да вкарат агресивно парични стимули, ако нивата станат отрицателни. МВФ пък посъветва Драги да увеличи още повече баланса на ЕЦБ, за да парира евентуално дефлационно настъпление и да не се ограничава просто до покупки на правителствени облигации.
У нас
междубанковият валутен пазар в предпразничната седмица не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1604 млн. евро (3137 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.9% дял от купената и продадена валута.
